14.12.05


бих искала да се изправя и да извикам I'm back and i'm ready to go
както една жена го направи и от тогава покривите ехтят
дните преди да се появиш
преди аз да се появя
на прага на последната граница е прието да се поздравяват заминаващите
оставащите просто подминават
подминават
и доволно, доволно падат
та на тази последна граница хоризонтът се размива и много упорито пробива дупки дълбоко, където му позволите разбира се
щастливите малки човечета имат възможност да станат частичка от голямо щастливо човече

нещо, което не струва да бъде отбелязано, но вечер прави впечатление
сухите цветя не се използват за жива украса, защото след себе си оставят единствено праха
прахът неприятно заглушава всичко
когато утре се събудя светът ще избухне в много изгубени пътища и една намерена посока
ще бъде смислено поне както аз го разбирам
защото една хартиена луна ще наднича през прозореца
и ще бъдат променени вкусовете относно цвета на този ден и следващия
не знам дали ще бъда щастливо човече, но ще пробвам без рецептите за усмивки

п.п. nocturnal-devil's

No comments:

Post a Comment