"i'm here
you're someone else"
вря бавно
много бавно
както с песните ( wake up and face me )
както с думите (подари ми го, изобщо спомняш ли си :(, каза, че го обичаш )
както с припомнянето за себе си, когато почти са забравени вече димните ти сенки
така и с идеята за теб
не знам добре кой си, разбираш ли... напоследък имам проблеми с ориентирането в себе си и в другите
не обичам карти, защото според теб моята интуиция за дребните неща е безпогрешна, но се бърка в големите мащаби
преди година...
преди зима...
сега има само дъх под леглото (нищо, че си нямаш 'под леглото')
хайде, ако успее някой да събере себе си в нея/него... без да остави и една своя част далече, при друга усмивка, в друга вечер, нека да ми се обади
адресът е извън обсег... но не и недостижим
вече... вече...
никой не е само вече, дори и за теб
определено не си/сте човекът/хората с душа/души на лизинг, защото и без това още не можеш/можете да си го позволиш/позволите
така че дръпни пердетата, светлината не ми пречи, пък и да е от отраженията в морето и да носи отблясъците на лошата ти игра
не успях да гледам концерта, но пък бях там... надявам се
и с последното 'съобщението е получено' стискам палци да ме изпратиш успешно... при себе си, моля
живеем в модерен свят и мисля, че може би ще успееш да ме запознаеш със теб
аргх
оплитам се в счупените ти мисли, които са всъщност мои, защото не разпознавам твоя счупен модел!
искам да си получа ясната позиция относно 'живота, вселената и всичко останало'