ами да, всичко се променя, знам.
ха!
и злобно ти казвам, че великденското момиче не прави изключение... макар че това би било добър край (лъжа, разбира се)
съвпаденията са всъщност трябващо-да-се-случат-неща, но съм сигурна, че онова разминаване можеше да завърши в тъмния коридор между две стаи и доволно да си остане така (пак лъжа...но for what it's worth it was worth all the while!)
трябваше да заплача (колко удобно, не мислиш ли) тогава или да кажа всичко... баба смята, че такива неща не се премълчават, колкото и неудобни да са за езика те... иначе после стават неудобни за ума ти (адски права е между другото... вече почва да личи :) )
онези думи не са за мен, усещам го
но са близо до мен, ще трябва да го признаеш и ми е невъзможно да не се върна пак там
' аз съм само една приспивна песен' и обичам да приспивам
обичам и да съм онзи човек, който слиза надолу с такова нетърпение, че сивата гара сутринта изглежда красива... не искам да съм този, който се прибира след това и морето е ужасно голямо и някой друг ужасно далеч
ще бъдеш ли там?
ще бъдеш.
аз ще бъда ли там?
ще бъда.
но няма да се усмихваме един на друг...по простата причина, че няма да се виждаме...паяжините принципно пречат на тези неща
"космосът е дълбок, уважаеми господине!"
много дълбок
почти бездънен
и много валежен... валежен... валежен
"Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
идва време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви. (Вирт)"


има много, много, много по-важни неща... накъдето и да погледнеш
само че банално или не...това искане-неискане (личи си, че не го желаеш всъщност) да те забрави със зимата удря мен, също както теб.