някой получи песен по пощата
...само една песен получи някой
някой глупаво не поставя точки в края на изреченията, а следва въображаеми запетаи, които не водят до край, а до нови измислени многоточия
...не спира да се умихва вечер някой
на някой (знам, че е правилно някого) не му се пише и не му се говори, защото всичко, което каже, се свежда до едно и всичко, което мисли звучи тъжно или гневно и объркано-самичко, но не красиво
...танцува му се по покривите на някой (някого)

някой изисква последното кафе от последния ден на последното странно място над последната и все пак първа спирка
...иска да се върне в онова училище някой
някой иска отново да ги види наредени в кръг, увличащо да гледат към небето и тихичко да си спомнят, че ще хванат някой (някого, знам!) за ръката после и спокойно и сигурно ще го отведат при себе си в тъмнината
...желае да се почувства голям някой
някой се опитва да вълнува с желание, да намери малко от себе си наоколо, да изкрещи много силно, за да го чуят върхарите: 'обичам ...многоточията!'
...страхливец е някой


даже снощи, когато някой се усмихва толкова много заради друго, че остави следи в очите на отсрещния, го мерна в периферията на зрението...зад скрития портрет
не е въпросът в това с намерена половинка ли си, или не
с ясно определена посока ли си, или не
а в това, че съвпаденията и случайностите правят от теб бъркотия, от която никой не знае какво ще извади, посегне ли да те погали
всеки има някой..нещо, които стоят в незавършени моменти и рано сутрин или късно вечер му убиват... с времето не толкова болезнено...важното е какъв път ще им позволи да му покажат,
защото те ще го направят
определено ще го направят

п.п. (важно!)
не знам чия е снимката
но не мога да спра да я гледам