не искам ничие отсъствие
омръзна ми вечер да боли ниско долу
да е празно или спазматично сухо само понякога
искам никога

не ми се говори в изречения
не ми се обличат думи
няма да се спъвам в безразличие
стъпчете винаги

отказвам веднъж и завинаги
незапочнатите желания
не ми се коленичи пред сенките
на тъмно някога


не разказвам нещата за разказване, не обяснявам нещата за обяснение
текат първите 14 минути на днес
някои хора спят прегърнати, някои са сами
много не спят, много обикалят по празни улици, някои обикалят по препълнение улици, някои се държат за ръце, други бягат от допира
някои сега пее, друг слуша
някои запомня думите, друг допълва мелодията
сега някои се смее и се смее много, друг стои на тъмна тераса и гледа тъмни дървета, свети единствено цигарата
някой сега пуши за първи път, друг си дърпа за последно
някой бърка посоките, друг показва праволинейния път... педантично
някой диша, кротко и спокойно, друг се задъхва
някой си купува душа, друг му я продава
някой си пожелава споделена вечер, друг я осигурява...
там долу...

рамките на денонощието са красиви за събудените и танцуващите по покривите
земята не е малка и тя позволява грешките

защо да не направя грешка
да я на правя нарочно
защо да не си изгубя времето
да го направя нарочно

добре премислена грешка.
'I would've warned you, but really, what's the point
Caution could but rarely ever helps' (f.a.)