О, аз ще избягам от теб,
както избягах и от другите.
Аз ще забравя за теб,
както забравих и за другите.
Но преди това искам нещо
и го искам скромно.
Преди това ме скрий,
скрий ме при себе си
дълбоко.
Дай ми да видя през
твоите очи
да видя синьото на небето.
Нека да усетя вятъра,
вятъра през твoите пръсти.
Позволи да вкуся от дните
от тях...с твоите устни.
Но най-вече скромно те моля,
моля те
да оставя от себе си в тебе.

имаме сънища - толкова истински, че денят сякаш не е нищо повече от избледняла нощ
не искам да си спомням за вечерта, защото по отношение на това
се чувствам скъперник
и все пак... вятърът върви след някой през стаите
...някой вижда хванати една в друга ръце
...някой ги следва през минутите
...някой знае, че едната е негова, знае чия е и другата, затова не може да спре да гледа преплетените пръсти...сякаш никога, никога няма да се пуснат
...някой вече е бил прегръщан така, ето защо жегва, когато се изгуби в разкъсаната мрежа
...на някой (някого) не му стигаше онази близост
...някой видя лятото с дъгите в съня си
...някой познава лице без глас...но си спомняше и протегната ръка с изпъкнали жили -следвайки очертанията им, падаше в мрака
...никак не му се спеше на някой, но знаеше до кого ще се събуди
...някой си спомня блокове, разпръснати в триъгълник
...някой си спомня, че му трябва още
...някой иска да са препълнени очите му, защото
'ще те разбирам всеки момент
ще се усмихвам с теб
...
самотен човек стои пред мен' (остава)
...някой няма да си го представя сред хора, в които се събира цялото небе

да, но днес не беше ден, взет на заем
честит първи сняг

п.п.
отново не знам на кого е снимката там горе, в ъгълчето
но бих искала да застана ей там.