'нощта започва да избелява по ръбовете'

може би трябва да се надигна, си каза
защото виждаш ли, онова човече там е мое
и не му отива да пилее себе си по разни покриви
много си суетна, отговаря огледалото и отива да раздава отражения на отсрещната улица... почти напълно безплатно
в това пространтсво, пълно с хора, няма място да се промушиш
не че изпълваш самото място с очертанията си, но в себе си си достатъчно голям, за да имаш претенции за граници
в какво се превръщаме, скъпи приятелю?
искаш ли да имаш всичко... или се задоволяваш с малка част от голямо цяло?
някакви хора убождат себе си, за да разберат усещат ли още
други искат да се стичат по тялото ти, за да усетят вкуса на мислите ти
а трети бавно изстиват под петната от време
тук има открити препратки към една тъмна музика, която в същото време е и цинична


свети една единствена лампа
ти си някой друг
но спомняш ли си днес, че се разхожда сам
и много ти хареса да наблюдаваш през студените прозорци
и зад тънките перила да те посрещат вълни
'понякога съм просто с теб
понякога обикновен
понякога говоря смело
понякога целувам те'
ако е останало нещо искам да ме откриеш и не Ти, а Аз да дойда с теб


беше казал 'уморих се да сънувам, защото помня и виждам'
бих казала 'позволи си да бъдеш зареден, защото те стоят пред теб... понеделник рядко е сив'
някой плаче за твоите сънища там долу
а има и някой, който се смее, затова не ги оставяй настрана


имало едно време един много ужасен и много безсмислен разказ
не мисля, че искам да мисля за него
не мисля, че искам да си спомням за него
не мисля, че има смисъл да се обсъжда
не мисля и мисля, че е и че не е много банален
но... главата ми е празна ( помогни ми да не се сещам! )
затова малка част от мен, малка част от него
'в продължение на една година ние извършихме всичко, всичко. до такава степен, че ни се изчерпи въображението.
сетне един ден, когато дойде моят ред да я изпитвам, аз открих върховното доказателство за любовта. онова, което щеше да означава, че тя ме обича за цял живот.
не, не я убих. прекалено просто би било. исках тя да страда до края на дните си, за да ми удостоверява във всеки един момент своята абсолютна любов чак до смъртта.
ето защо я напуснах.
поради което тя никога повече не ме видя.'
детинско


Остава и техният Самотен човек пълнят памуковата ми глава със счупени, самотни, прехвалени, обречени лица, мисли, тела.