Менелай преследваше Парис за красотата, която не спаси света

"когато се събуждаме
от тропота по покрива
на разпилени лунни семена
и гмурваме се по-дълбоко
в невидимите имена
опитай с малко нежност", скъпа, защото
"лицето ти е сипкаво
отлято от копринена надежда е лицето ти"
и
не мога да спя, не мога да спра, не искам
може и да те има, може и да те няма
но аз те нося в себе си, защото обичам моите илюзии
може да ме обличаш във ванилия
под белия прах все още съм аз
и не искам да знам
аз усещам
и ще правя каквото поискам, защото не руша
защото не използвам една вещ за връзка, защото не се правя, че ме интересува
аз съм просто въртящи се колела без спирачка и ти се махна от пътя ми
местата, които обичаме влизат в нас
е, аз дишам с онзи град... заедно с терасите, музиката, шумовете, многото хора, тъмнината, заедно с мен в леглото
очертанията ми са отпечатани на стените в моя ум
обичам самотните вечери, в които говоря само със себе си, тогава се разбирам най-добре и нямам нужда от поучения
повече няма да ти казвам какъв си, защото ти Беше такъв в мен. а аз още съм специална
не
не
и не
нищо не е ограбено от дните ми
нищо не си е заминало
нищо не се е изгубило
убиваш ми и то много
вземи своето очакване, вземи си думите, вземи си вечерите и идеите, които искаш да си, но не си и ме остави да
спя
спя
спя
защото не съм сянка... защото ще бъда и защото съм
защото битката, която водя всеки ден, е толкова позитивна, колкото могат да бъдат устните ми след целувка
защото делниците ми са хубави
липсват неудобни ръбове
и тази вечер няма да съм моно
нямам граници и се бунтувам по всякакъв възможен начин на наложените скуки, ограничения, схеми, щастия, нещастия

Maybe you’re better off this way
bored

когато видиш, не... когато почувстваш колко далеч от себе си съм... не посягай, дори не се опитвай да ми говориш
не присядай до мен
не ме успокоявай
остави ме да съзнавам, че горча като хапчетата, които мразя
остави ме да съм сама
остави ме нямам нищо общо със земята
остави ме да усещам нещата, които отричам
това насторение е ново и в него сега е уютно
не ме интересува, че разбираш (въпреки че е точно обратното, който и да си пука ми разбираш ли, или не), това е моята бoрба и тя е специална, защото е моя
не ме интересува, че се повтарям
не ме интересува, че те изкушавам
че се изкушавам
че разрушавам връзките или че ще го направя
успокоения няма
днес те са дефицит
вместо това ви предлагам вятър и много облаци
предлагам ви мъгла, по-злобна и от 1оо те чудовища под леглото ми, по-бърза от скоростта, с която се спускаш...
Well a son's gonna rise in a mile
In a mile
In a mile
You'll be feeling fine
нещата не можеха, не могат и няма да могат да бъдат различни (може би и не трябва!)
дори и след 1оо години самота дъждът все още ще вали
и от най-високота точка на моста ще се виждат медузите, които урочасаха морето и мен
черни дупки в небето... въжетата, с които ни връзват са силни, топли, меки, без възли, червени, стегнати, специални, man they save me, като струни, не разрязват... свистят
моля, изчакайте, докато това отмине
по средата на мрака имам нужда от още въздух
не виждате ли... имаме война да водим!

hYdroplane

знам как изглежда лицето зад думите
знам
но то няма никаква идея кой ги движи в изречение
ти си перфектната дрога
без теб и с теб всичко се разпада
аз съм перфектната дрога
в движение слънцето обещава поеми
ние бяхме перфектните мечтатели
затова се разминаваме толкова лесно
не съм родена в път... забравям, че имам рожден ден
събуждала съм се в толкова сутрини, че единственото, което ми е ясно, гласи:
'първа беше котката, за да е най - първа'
не ми се спира
спра ли - знам какво ще се случи утре в 17:30
стаята с летните юнски дни и шумни птици ще се свие до обикновено 'да' и също толково обикновено 'не'
спра ли - ще бъда зад всеки ъгъл в роклята, поръбена с отровни шевове - само за да може да ме събираш удобно в шепи
пътят е в мен
магистралите, слънчеви, но сега не прашни, дишат в кръвта ми
на задната седалка виждам себе си... след минута ще изгреем
ние бяхме перфектната дрога
sad air?... може би
но heaven's waiting... без агресия
мен не ме е страх

me it will be forever

How can it feel, this wrong
From this moment
How can it feel, this wrong
Storm.. in the morning lightI feel
No more can
I sayFrozen to myself

Днес в 13:37 ТиНеСи отмята завивките, защото в този мрачен неделен следобед цялото време на света е нейно ( това впрочем е така всеки ден).
Покатери ли се на бар-плота, за да пие кафето си, пред нея се ширва истинско бурно море. Звуците потъват в големия хол, сякаш безкраен в небето, пълен с дъждовен въздух, и
Аз съм

• дъждът и ще валя цел ден
• жегата, стичаща се по тялото ти
• острият ръб на съня ти
• крачка в действителността ( не отвъд нея, поне за теб)

Ще валя цял ден

Аз съм

• искрата, която не заслепява
• порцеланът и ми липсва твърдостта на брадичката ти
• някакви луди, безпосочни звезди

Аз

• губя търпението си
• не чувам клаксоните, дишам, спирам, не сънувам
• сгъвките на колената ми горят - задвижват стъпките навътре и никога не отвеждат навън

Аз съм цветно петно, точка, дупка в небето, изпуснатият кадър, смущенията в лентата

Аз съм тунелът, ти - време

Ти

• поглеждаш часовника, внимаваш, задавяш се със себе си, обичаш се, спиш, пушиш

Ти

• си у дома си, мразиш Февруари, бягаш с миналото си, скачаш

Ти

• си стъклен човек, чупиш се, живееш в тъжния си въздух
• не си музика

и днес не е границата, която те дели от утре

Is this me

Breaking free

Or just breaking down ha ha

леден, леден, леден е и този ден... в ледове потъва слънцето във мен

Мила моя ТиНеСи,

• не искам да знам за мъката на Славейков, страданието на Яворов и меланхолията на Дебелянов
• не искам да затварям дните си в улиците на един и същи град до безкрай
• нито да търкам думите на еднообразни разговори, така че да запари на върха на езика ми

Мила моя ТиНеСи
благодаря ти

• че никак не вярваш на годините ми
• че синьото толкова ти отива
• че не бих могла да си представя усмивката ти в друг цвят

Мила моя ТиНеСи,

тази вечер писъците на чайките отекват особено ясно в това продънено, сиво небе и оставят белези по листите

времето минава бавно, затова го увиваме на спирала около химикала, докато ти крещиш в главата ми, че те губя

Така и трябва, защото

Мила моя ТиНеСи,

" Аз няма да умра като хората,

аз просто ще престана

да те сънувам,

а това е немислимо"

В "пяната на дните" трябва да има нещо, което да ме държи на повърхостта и да ме отвлича от пътните знаци по тялото ми

Мила моя ТиНеСи

върни ми желанието да разделя денонощието на 24 сочни, сладки, ухаещи, болезнени резенчета портокал, скрити в постелята, които да предизвикат твоето главоболие

Лесно е да се запомни, ТиНеСи

"Времето вчерашно

утрешно става

ти го разтягаш -

то те смалява."

Аз не съм твоето скривалище за изгубени дни, нито пък мога да повтарям лавандуловите ти жестове с истинско усърдие

Slow like honey

Heavy with mood

искаш ли да намериш някой, който е в захарта роден

тази вечер по цялото ми тяло може да намерите пеперуди
събудени са от вятъра
но определено не са за продан
събират се в шепи
съберете ги в шепи, моля

Candy says i hate the quiet places

I'm gonna watch the blue birds fly over my shoulder
I'm gonna watch them pass me by

важни решения?
не са за мен
аз не съм за важни решения
не намират общ език нито с миглите, нито с устните ми
не е и нужно
нося ги в ума си - така определям Тяхната посока, а не те Моята
и i'm only happy when it rains

хората слушат Candy
слушате ли Candy и в двата случая, когато е права, защото
Candy told me nothing really matters anymore

Саndy says she's made arrangementsfor me in the sand

чудиш се защо още опитваме
защо опитвам
защо опитваш
страх ли те е да не пропуснеш
изпуснеш
подминеш?

подмини
тя те иска с нея ... down in candyland
на мен просто не ми се бяга от това повече, вече, най-вече
не преценявам
сега не
не признавам

шумят, пърхат, шепнат
тези пеперуди
по това мое тяло, което в тъмнината не свети
и не ти показва пътя
не оставя следи из завивките

то дори не зачита онова твое самотно желание...
crawling down your spine to make you stay
I wish you weren’t so beautiful in my eyes


I was your sorry ever after