From this moment
How can it feel, this wrong
Storm.. in the morning lightI feel
No more can
I sayFrozen to myself
Днес в 13:37 ТиНеСи отмята завивките, защото в този мрачен неделен следобед цялото време на света е нейно ( това впрочем е така всеки ден).
Покатери ли се на бар-плота, за да пие кафето си, пред нея се ширва истинско бурно море. Звуците потъват в големия хол, сякаш безкраен в небето, пълен с дъждовен въздух, и
Аз съм
- дъждът и ще валя цел ден
- жегата, стичаща се по тялото ти
- острият ръб на съня ти
- крачка в действителността ( не отвъд нея, поне за теб)
Ще валя цял ден
Аз съм
- искрата, която не заслепява
- порцеланът и ми липсва твърдостта на брадичката ти
- някакви луди, безпосочни звезди
Аз
- губя търпението си
- не чувам клаксоните, дишам, спирам, не сънувам
- сгъвките на колената ми горят - задвижват стъпките навътре и никога не отвеждат навън
Аз съм цветно петно, точка, дупка в небето, изпуснатият кадър, смущенията в лентата
Аз съм тунелът, ти - време
Ти
- поглеждаш часовника, внимаваш, задавяш се със себе си, обичаш се, спиш, пушиш
Ти
- си у дома си, мразиш Февруари, бягаш с миналото си, скачаш
Ти
- си стъклен човек, чупиш се, живееш в тъжния си въздух
- не си музика
и днес не е границата, която те дели от утре
Is this me
Breaking free
Or just breaking down ha ha
No comments:
Post a Comment