15.2.06

me it will be forever

How can it feel, this wrong
From this moment
How can it feel, this wrong
Storm.. in the morning lightI feel

No more can
I sayFrozen to myself

Днес в 13:37 ТиНеСи отмята завивките, защото в този мрачен неделен следобед цялото време на света е нейно ( това впрочем е така всеки ден).
Покатери ли се на бар-плота, за да пие кафето си, пред нея се ширва истинско бурно море. Звуците потъват в големия хол, сякаш безкраен в небето, пълен с дъждовен въздух, и
Аз съм
  • дъждът и ще валя цел ден
  • жегата, стичаща се по тялото ти
  • острият ръб на съня ти
  • крачка в действителността ( не отвъд нея, поне за теб)

Ще валя цял ден

Аз съм

  • искрата, която не заслепява
  • порцеланът и ми липсва твърдостта на брадичката ти
  • някакви луди, безпосочни звезди

Аз

  • губя търпението си
  • не чувам клаксоните, дишам, спирам, не сънувам
  • сгъвките на колената ми горят - задвижват стъпките навътре и никога не отвеждат навън

Аз съм цветно петно, точка, дупка в небето, изпуснатият кадър, смущенията в лентата

Аз съм тунелът, ти - време

Ти

  • поглеждаш часовника, внимаваш, задавяш се със себе си, обичаш се, спиш, пушиш

Ти

  • си у дома си, мразиш Февруари, бягаш с миналото си, скачаш

Ти

  • си стъклен човек, чупиш се, живееш в тъжния си въздух
  • не си музика

и днес не е границата, която те дели от утре

Is this me

Breaking free

Or just breaking down ha ha

No comments:

Post a Comment