...

днес беше - ден за убиване
днес беше като първия есенен ден, като изключим предишния, но той не се брои, защото го писахме дъждовен
днес беше като първия ден, когато всеки срещнат казва, че след 15 дни е 15ти септември.. стига бе!
днес беше като всеки ден преди не-знам-си-колко години, когато хем се радваш на облачното небе, хем ти се иска да имаш поне още 3 месеца за пилеене някъде
днес беше ден като ябълка - от онези зелени, стипчиви ябълки, които баба ти къса сега и ги крие на тавана, за да узреят за зимата - само че аз ги обичам кисели
днес беше като приглушена електрическа буря... мда, baby, don't sleep - винаги има начин да се върнеш някъде, нали така? та, скъпи, не плачи (песента), въздухът никога не е тежък и виж, 'странни плодове висят по клоните на' ... (довърши сам)
иска ми се да кажа 'дишай, живеем в най- красивия възможен свят'
знам как да забъркам шоколадова торта от тук и там, а и също, че една минута е на цяла вечност разстояние, значи имаш цяла вечност да си щастлив и тя тече сега,
че в живота си ще мигнеш към 4оо милиона пъти, ще въздъхнеш най- малкото 4 пъти по толкова... не знам дали могат да преброят колко пъти ще се усмихнеш, но пък могат да се опитат
сега вече е добре да вдишаш - криеш толкова много истории, че все едно сме бездънни кутии с приказки
ще се намери някой, който ще напише цяла поема за движението, с което палиш нечия чужда цигара или своята
после ще се намери някой, който ще реши, че това е велико и после ние ще четем и май всеки път ще се влюбваме в тебе
ще има някой, който всеки ден дели сутринта и следобеда на часове, часовете на минути и следва строг план, после нещо му прищраква и решава, че Сиера Леоне е най - прекрасното място на земята и трябва непременно да е там. той може да свърши живота си в Оранжевата река, едва след като е видял Танганика и Виктория, а също и залеза над Сахара. задължително.
трети ще е преживял години Сингапур, самата му кожа ще е като дивите подправки и най- вероятно никога няма да стъпи отново в Европа, защото той ще е ... мащабен човек.
а днес беше един глобален ден и вече е утре, поне тук, който изостава със секундите има две пляскания с ръце, за да ни стигне

(разстоянието от София до Синагапур - 9 123км - число, което предизвиква да го изпътуваш)

...

Soulmates never die

нужда от утеха

fallen art

безинтересно ми е
интересно
слушам стари музики, но вече не си спомням или си спомням, но предпочитам да забравя, че го правя
не ми е увличащо какво говорим
снимките са изкуствени и глупави и ти налагат глупав модел
обаче току що се сетиха за едни летни вампири и deftones пеят за пътища и отровни рокли и двигатели, които те носят далече и бързо
и малко или много въодушевлението ми липсва
да
липсва ми въодушевлението
усещането, че нещо ще се случи утре и аз не знам какво ще е то и май заради това сега, а не после, ми е малко трудно да те гледам усмихната
веднъж ми казаха за един човек, който се страхувал да докосва другите, защото му се стрували толкова красиви, че докосне ли ги - чертите им ще останат по ръцете му и после ще гледа само някакви празни, ходещи тела и само той ще има лице и очи и уста и нос, но... няма да има никой друг и накрая се затворил в дома си и решил да се престори, че останалите така и така не съществуват, та поне да не го присвива под лъжичката, когато ги погледне, а не може да ги усети
(това си го измислих)
обаче ми се иска да застана пред някого и да крещя (защото, каквато съм си, само за това се сещам) и да го накарам да раздживи мен, нужни са ми само няколко тихи думи, обаче да бъдат чути (не както в песента)
ако съм обективна (не се получава), нещата са добре или поне бяха добре, докато не се изплезих... така и така бяхме много различни
но
понякога не ми трябва причина, за да се усещам така (I'm breaking down inside of me), просто го правя
като не използваш гласа си, той започва да скърца... ами използвам го и предпочитам да скърца, а не да чувам само бла бла блаа бла бла
иска ми се... да се случи.

хората не трябва да правят такива неща:
http://www.metacafe.com/watch/189181/baginski_fallen_art

a lover

(A lover)

(A lover)

This feeling has a thousand limbs, of a first and hymns tell me do you like it?

(I like it)

Too big to fit in this skin, this skin i'm in, because i'm a lover

Bring my freedom!

I won't live locked up dead, until life again, because i'm a lover

(A lover)

For the first time I opened my eyes, and feel alive that's 'cos i'm a lover

We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,

Livin' the dream if you know what I mean, and I'll be that boy you used to know.

I'm not alone I've got this microphone and I know that i'm ain't gonna fool yah,

be that king and try to be that queen and I wouldn't save yah!

(A lover)

(A lover)

Open me like a door, a flower or a boy or a cloud that went grey

(A lover)

There's nobody in the streets, or in their homes, just skies and winter play

Bring my freedom!

Got to save this poisoned feeling, my mind ain't clean because i'm a lover

(A lover)

Dreaming won't heal, here's a clue; I am here for you, i'll be your provider

We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,

afraid of the walls behind closed doors well I'm just a baby in your arms.

I'm not alone I've got this microphone and I know that I ain't gonna fool yah,

We watching fear, read a magazine, just to keep our minds erased.

Keep our minds erased!

We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,

A love is made like a starbucks chain and we're taking all of you home.

We're not alone in this psychrodrome, and I know that I don't want to lose yah,

livin' the dream if you know what I mean, and i'll be that boy you used to know.

We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,

afraid of the walls, behind closed doors well I'm just a baby in your arms.

We're not alone,

We're not alone,

We're not alone,

Not alone,

Not alone,

Not alone,

We're not alone,

We're not alone,

Not alone,

We're not alone,

Not alone,

Not alone,

We're not alone,

We're not alone,

We're not alone,

We're not alone,

We're not alone,

We're not alone!

We're not alone!

We're not alone!

We're not alone!

We're not alone!

(I don't wanna lose yah)

о, ненененененененене, изгубих се

не сме сами, нененененененене

j0, радвам се толкова, че излизам от кожата си

между другото, обичам този глас, не го трия от кожата си и да, много го обичам и да, искам още, защото води до пристрастяване, само че последиците могат само да те накарат да се чувстваш по- добре и когато го казва, почвам да вярвам, пък аз имам нужда от това и понякога е нужно толкова малко за да се усмихнеш, по дяволите, че ми идва да заплача, съвсем да се изваля и после да се събудя, не мога да държа очите си толкова дълго затворени, а и не е нужно... тук е мястото за един малък писък, много силен шамар, щото когато не можеш да нaредиш буквите както трябва, започваш да използваш тялото си

използвам тялото си

i don't wanna lose

yah!

yeah

and it's a dirty job but someones got to do it!

'cause
we care a lot

"небето - най- доброто място на земята"

"няма алтернатива на настоящия свят"
няма алтернатива на думите, които използваш
нито алтернатива на лицата, които носиш
когато те посрещат с 'j0, дребен' и Гено те роши, а Маргото те милва, вече си имаш роля
в havanna night бях детето, което се смее, за да се смеят, става му горещо, снимат восъчното му човече, ръцете му са восъчни и с восъчните си ръце вдига чашата, и с восъчни устни пие вишнев сок ( не пробвахме никакво мохито, не, не и не)
днес съм човек с приключила КСК 2оо6, с приети документи, който е в УНСС без да използва съвета на квесторите и да хване ръцете на седящите до него, да им закрие очите, защото те са, разбирате ли, к о н к у р е н ц и я (личеше си колко се набляга на думата)
също съм и
някой, който накъса на доставящо му удоволствие дребни парченца поредната сексистка статия на М. Карбовски
някой, който не каза и една дума, но е собственик на скърцащ глас
'не знам какво искам, но го искам веднага', защото отново се заредиха дни, в които
повтаряме
повтарям се
повтарят се
с Трифката се изгубихме, с Виктор няма да разменим и дума повече и не Милена, а МиГлена е до мен и с нея обсъждаме квартири, стаи и маски
трябвам ли си, или не
'не се безпокой, на минута път от теб съм, а малко по- далеч от безкрайността ще ти разкажа приказката за градината с всички цветя на света'
решихме
аз, нейна милост и те - не приемаме, че синьото е патентован цвят - то принадлежи най- напред на небето
и докато спорим пуска porcelain ... are you missing the love of your kin... и спор вече няма, защото тази песен заедно с усмивката му умиротворява всичко
допълнение:

stop crying your heart out (насочено към мен)
и без това не те познавам

...

така...
аз май съм вътре
психология
софия
софия
психология
утре се записвам
радвам ли се?
трябва
scared?
съвсем мъничко... докато не стане наистина факт и се върна вкъщи
разписки, билети и снимки
снимки
вътре
да.

rosemary

трябва най- накрая да разопаковам багажа си
трябва да смъкна тези глупави усмивки
и да го преборя това чувство, че ще се случи нещо повече от днес
стаята е толкова сумрачна, че се чувствам тънка
затишието не преди, а след буря е малко много по- неудобно, защото вече не очакваш
о, вярно, още много неща ще се случват и още много ще се смееш, обаче сега е тихо
и побутвам днес, а чакам утре
и в главата си рисувам такива картини, че вечер ги сънувам и лампата свети през всичките 6-7 часа сън
изобщо не съм уморена, даже напротив - искам да съм изтощена, ама още не си намирам мястото
отдавна не съм гледала как нощта избледнява по краищата и луната виси на косъм, сякаш ей сега ще падне право в очите ми
i just can't stop losin' control
като спра- нещо се е променило
смъквам старата кожа, за да се види новата, обаче...
Coco believe me
I'm a lonesome man
и в момента не ходя, а сякаш се увивам около въздуха или той около мен и е толкова карамелено горещо, че никой не може да каже и една дума само, защото всеки звук така или иначе ще го разбие това лепкаво приплъзване на вятъра
понякога Аз на върха на езика звучи толкова неубедително, че го оставям да потъне, докато се насиля да произнеса 'а' и 'з' заедно така че... да станат мои
думата в момента е ->

розмарин
мента
лавандула
розмарин
тръпкаво
и е лято, лятото, лято
лежа абсолютно напреки нощта и пръстите ми потъмняват, защото са потопени в небето
харесват ми моите тъмни пръсти
обичам тъмното небе
rosemary
rosemary
ще ми изпееш ли лятната песен за лека нощ, rosemary
и не ми давай да се скрия, защото, три пъти в един ден бях дете, а 3 е... сети се за третото лице на онзи сух човек, който не забрави да погледне през рамо

go with the flow

She said i'll throw myself away,
They're just photos after all
I can't make you hang around.
I can't wash you off my skin.
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway

I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?

It's so safe to play along
Little soldiers in a row
Falling in and out of love
With something sweet to throw away.
But I want something good to die for
To make it beautiful to live.
I want a new mistake, lose is more than hesitate.
Do you believe it in your head?

I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?



съвсем, съвсем на място, за днес, за сега и за тук
за наоколо и изобщо за навсякъде

даже може би за утре
и докогато
обаче не винаги
.



мога.