rosemary

трябва най- накрая да разопаковам багажа си
трябва да смъкна тези глупави усмивки
и да го преборя това чувство, че ще се случи нещо повече от днес
стаята е толкова сумрачна, че се чувствам тънка
затишието не преди, а след буря е малко много по- неудобно, защото вече не очакваш
о, вярно, още много неща ще се случват и още много ще се смееш, обаче сега е тихо
и побутвам днес, а чакам утре
и в главата си рисувам такива картини, че вечер ги сънувам и лампата свети през всичките 6-7 часа сън
изобщо не съм уморена, даже напротив - искам да съм изтощена, ама още не си намирам мястото
отдавна не съм гледала как нощта избледнява по краищата и луната виси на косъм, сякаш ей сега ще падне право в очите ми
i just can't stop losin' control
като спра- нещо се е променило
смъквам старата кожа, за да се види новата, обаче...
Coco believe me
I'm a lonesome man
и в момента не ходя, а сякаш се увивам около въздуха или той около мен и е толкова карамелено горещо, че никой не може да каже и една дума само, защото всеки звук така или иначе ще го разбие това лепкаво приплъзване на вятъра
понякога Аз на върха на езика звучи толкова неубедително, че го оставям да потъне, докато се насиля да произнеса 'а' и 'з' заедно така че... да станат мои
думата в момента е ->

розмарин
мента
лавандула
розмарин
тръпкаво
и е лято, лятото, лято
лежа абсолютно напреки нощта и пръстите ми потъмняват, защото са потопени в небето
харесват ми моите тъмни пръсти
обичам тъмното небе
rosemary
rosemary
ще ми изпееш ли лятната песен за лека нощ, rosemary
и не ми давай да се скрия, защото, три пъти в един ден бях дете, а 3 е... сети се за третото лице на онзи сух човек, който не забрави да погледне през рамо