...

днес беше - ден за убиване
днес беше като първия есенен ден, като изключим предишния, но той не се брои, защото го писахме дъждовен
днес беше като първия ден, когато всеки срещнат казва, че след 15 дни е 15ти септември.. стига бе!
днес беше като всеки ден преди не-знам-си-колко години, когато хем се радваш на облачното небе, хем ти се иска да имаш поне още 3 месеца за пилеене някъде
днес беше ден като ябълка - от онези зелени, стипчиви ябълки, които баба ти къса сега и ги крие на тавана, за да узреят за зимата - само че аз ги обичам кисели
днес беше като приглушена електрическа буря... мда, baby, don't sleep - винаги има начин да се върнеш някъде, нали така? та, скъпи, не плачи (песента), въздухът никога не е тежък и виж, 'странни плодове висят по клоните на' ... (довърши сам)
иска ми се да кажа 'дишай, живеем в най- красивия възможен свят'
знам как да забъркам шоколадова торта от тук и там, а и също, че една минута е на цяла вечност разстояние, значи имаш цяла вечност да си щастлив и тя тече сега,
че в живота си ще мигнеш към 4оо милиона пъти, ще въздъхнеш най- малкото 4 пъти по толкова... не знам дали могат да преброят колко пъти ще се усмихнеш, но пък могат да се опитат
сега вече е добре да вдишаш - криеш толкова много истории, че все едно сме бездънни кутии с приказки
ще се намери някой, който ще напише цяла поема за движението, с което палиш нечия чужда цигара или своята
после ще се намери някой, който ще реши, че това е велико и после ние ще четем и май всеки път ще се влюбваме в тебе
ще има някой, който всеки ден дели сутринта и следобеда на часове, часовете на минути и следва строг план, после нещо му прищраква и решава, че Сиера Леоне е най - прекрасното място на земята и трябва непременно да е там. той може да свърши живота си в Оранжевата река, едва след като е видял Танганика и Виктория, а също и залеза над Сахара. задължително.
трети ще е преживял години Сингапур, самата му кожа ще е като дивите подправки и най- вероятно никога няма да стъпи отново в Европа, защото той ще е ... мащабен човек.
а днес беше един глобален ден и вече е утре, поне тук, който изостава със секундите има две пляскания с ръце, за да ни стигне

(разстоянието от София до Синагапур - 9 123км - число, което предизвиква да го изпътуваш)