4.9.06

don't panic

ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
имам две различни очи,
горна и долна устна
с различен цвят и форма,
с различни думи и
с различен вкус,
имам две половини
и много различни чувства.
ако ме погледнеш съвсем внимателно ще видиш :
един възел над челото,
по два в трапчинките на раменете,
три за триъгълник
някъде там по средата,
но нито един от тях не боли
както ти.
ако ме слушаш много внимателно
ще чуеш :
как си напомням да не викам,
как се уча да мълча,
как привиквам да бъда всеки
и да вярвам на щастливото
знамение за зимите.
ако ме слушаш много внимателно
ще има значение,
защото мога като всеки да
крия празния въздух в себе си,
но мога и да го увивам около
пръстите си,
докато рисувам том 1ви
и том 2ри в тишина.
ако ме погалиш много внимателно
ще ми се иска да разказвам
теб,
но не на този и на онзи,
а на себе си.

иска ми се да е нежно, за да оправдая някак си мен си пред мен
това, което си повтарям обаче е don't panic
нещата ще се подредят...

6 comments:

  1. Anonymous12:47 AM

    Многоликост в образа.

    Mноголикост и в думите, които сякаш чакат да бъдат "внимателно"(или не?..) попити от нечия душа.

    ...и същевременно сила и несигурност въплатени в ЕДНО ЦЯЛО..

    ..избликващи от някакво недоловимо, красиво единство...




    Не губи и частица от себе си, бийтъл.

    И да - don`t panic - it`s gonna be a glorious day.


    : )

    ReplyDelete
  2. хей, привет ти
    радвам се да те видя тук :)

    малко е трудно да останеш напълно цял, не мислиш ли, така сме устроени просто, което пък си има и добрата страна
    а относно прекрасния ден имаше една песен на hooverphonic точно за такъв велик ден, когато... или не, май ще е по- добре да я чуеш, ако не си :)

    ReplyDelete
  3. Anonymous7:00 PM

    В случая цитирах песента на Рейдиохед - Лъки. Препоръчвам ти я горещо.

    Аз пък ще се постарая до полунощ да съм чул тази на хуувърфоник.

    Да, oпределено намирам НЕцялостта ни за природна даденост. Именно тя мисля поражда междуличностната война, която бушува в душите на много от нас... и която ни помага да се загубваме в един момент.. и да се преоткриваме в друг.. и то - напълно непознати.

    : )
    ; )

    ReplyDelete
  4. мда, усещането, когато разбереш, че можеш да бъдеш много непознат за себе си, ми е малко познато, обаче, докато се стигне до момента на изненада, това да си загубен може да те изкара от кожата ти, да те побърка и изобщо... такива сме си.

    ще чуя песента :)

    ReplyDelete
  5. Anonymous2:45 PM

    Нужно е първо да загубиш себе си, за да се откриеш отново. : )

    ReplyDelete
  6. аз се намирам трудно, затова е важно да не губя пътя..

    ReplyDelete