имам си едно малко разбиране
но ми е ясно, че ако го кажа на глас, ще престане да се случва
и затова си го пазя под езика и поне не забравям вкуса му
има хора, които се страхуват от насекоми, има хора, които не понасят кафето или много много не харесват жълтия цвят
аз не обичам краищата
никога не съм се справяла с тях, особено ако имам още какво да кажа или.. или както сега ме чака онова, което толкова исках преди една нищожна година време..
но нещата се случват или не се случват и съм много добра в разместването на точния момент, в който да съм
бих искала да бъда дребното чудовище, което не дава мира, а пък всъщност формата на тези дни е 'не искам нищо последно'
заминаваме на 28ми, Маргото към Германия, а ние на някакви си нищожни 3оо километра навътре в себе си.. поне Миглена така твърди
аз, лично, май ще пътувам към Утре
и там няма да има механични играчки и монети
няма и няма, защото
"виждаш ли, скъпа,
това е света -
цигарен дим,
отиващ във вечността.." (забравих името на човека, но се сещам това)
(включване от Милена)
and i'll never be alone
ха ха ха
разбираш ли, човече, имам нужда да говоря и съвсем сама да се убедя, че зад всичките насам-натам и съм-не съм, искам- не искам, държа- не държа, всъщност оценявам това, което може да бъде
а може би просто задълбавам
пак.
може би това което 'може да бъде' е много красиво. но това решаваш ти.
ReplyDeleteаз наистина искам да е много красиво.. дори всъщност е, когато го гледам от нужния ъгъл
ReplyDeleteне съм на 'път да стана лоша', надявам се :)
а ако тръгнеш на път от злото в себе си, къле може да те отведе той?
ReplyDeleteми не знам, сигурно зависи от това какъв човек си, щото има хора, които тръгват от злото в себе си, за да излязат на чисто в бялото.. u never know.. важното е да стъпиш на пътя, даже и само, за да си се опитал
ReplyDeleteтва пак е нещо като борба май