GravY Train

по- добре (за мен си) би било, ако се спра
обаче
It ain't cocaine running through your veins
и все пак е така сякаш си падал надълбоко в тъмното, а тази нощ няма нещо, което би направил грешно, няма нещо, което не трябва да казваш и всичко е позволено, понеже има нещо толкова красиво in the way the future`s always gonna bring surprise
и все пак, човече, лъжа, за да си подредя хубаво думичките, образите, за да видят очите това, което трябва и така нататък и така нататък
защото
все пак, бро, когато всичко е позволено, значи нещо се е объркало
кофти философия, но ми я доказаха
туп туп, усмихни се, погледни се, завърти се, излез
So many vampires in the night
и всеки един от тях може да чака теб, а те имат цялото време на света, което си е малко подло
имам нужда от ударна доза кафе и знам как я искам - перфектното начало в момента е
сутрин - рано, хладно, алеята с пейките покрай казиното.. онези, където гледаш морето отгоре, 3тата или 4тата пейка, забравих вече
чаша кафе - топла, пара, искам леко да се усеща ... пф, не, искам да видя цигара в ръката, просто да е запалена - ужасно е, да - но ако е без цигара, все едно нещо от него липсва. така си е.
искам да имам целия ден, за да мога накрая съвсем чистосърдечно да си призная I know how you're feeling, and you're feeling fine, защототака ще е
онзи глупав, глупав, глупав коридор няма да го е имало изобщо
туп туп
абе не, не е cocaine и заради това не мога да нацеля ритъма, моя си ритъм и когато съм без ритъм, съм толкова неритмична, че ми става смешнo
освен това, когато съм неритмична съм ТиНеСи, която обича портокалите
а когато съм ТиНеСи, съм в синьо и тогава не съм съм аз, защото
ТиНеСи обича да усеща слънцето
на върха на езика си.
когато денят стане прекалено остър,
толкова празен, че дори изтънява,
нали знаеш - прашен,
те спасява само концентрираната
светлина в дланите.
ТиНеСи обича да се крие в извивката
на всеки глас ( даже твоя),
в последната гласна,
последния дъх,
последната секунда
преди да прескочиш в друг момент,
за да забравиш колко леко се спуска
а-то по устните.
ТиНеСи ти продава празно пространство,
едно премигване време,
жълтия път към Сингапур
и тръпчивата си подправена кожа
като доказателство -
човекът до тебе не е спасител на дребно.
тя носи две слънчеви дози утеха
топли ударни усмивки,
(а не рапилени парчета счупено огледало),
в които да гледаш себе си -
защото ще искаш да видиш,
о да, ще искаш -
как нейните прави коси падат
върху твоето фино лице.

и въпреки всичко утре бих искала да се обадя на Милена, която пък може би още е ТиСи
стискайте палци
плаче ми се
по- добре е да се каже, отколкото да се направи

(слушайте GravY Train.. моля?... мисля, че трябва да се чуе)