...

aко имах перфектния тих глас, щях просто да кажа ' не искам да забравя'
щях да разкажа за ТиНеСи и защо понякога не мога да стоя на едно място, не мога да вървя до някого, изобщо - който и да е, и нямаше да забравя
щях да разкажа, че ми е странно объркано самичко, ама не самотно, че ми се иска да усещам нещо свое, при което спокойно мога да се сгуша
щях да кажа
това е моето време, а не нечие друго
май бих разказала за мрачните следобеди като този - как е притъмняло вън и как всеки звук е остър и все едно... наложен върху друг от преди и понеже е мрачно отсрещната къща изпъква още по- ясно, зеленото на дърветата е заплашително, а на люлките няма деца и въпреки че е толкова близо до хората, е адски тихо
още един малък вечен ден, когато обаче не си достатъчен
мисля, че преди векове се прибирах по този път
преди векове валеше
и преди векове в 6 и половина сутринта след изпращане по чорапи нямах нищо против да е толкова пусто по улиците
за сметка на това сега е най- удобно да се свия в нещо синьо и съвсем кротко, за да не се виждам
и е толкова глупаво
защото
не оставихме нищо след себе си, освен някакви стреснати срещи (през повечето време съм като престъпник, хванат в крачка )
а можеше този път наистина...
вече бих издържала даже сдухващите настроения - вече мога да се справя с тях и с него, добрия приятел
то е все едно са взели всички думи от главата ти, затворили са ти очите, завързали са ръцете и краката и запушили устата
има моменти, в които мога да понеса толкова много от себе си
ама не и сега
My sunny side has up and died,
I'm betting that when we collide
The universe will shift into a low
когато искам просто да ми мине
не е все едно, нито е 'карай да върви', нито е махване с ръка
това е сега
и понеже е сега ме държи здраво и напомня за сладката ягодова пура и за къщата сред слънчогледи от онази опаковка - и за хамака, който сложихме и колко се смяхме после

колко можеш да се промениш за няколко месеца?
или май не искам да знам