...

тук, човече, е раздвиженото мъртвило.
събираш колкото се може в една седмица, четеш надписите по стените, оставаш буден нощите, а след това някой казва 'спри', събираш си багажа и тръгваш
някой друг виси по пейките, точно това прави, ама е толкова неподходящ, че след един шамар време всички са в гугъла или както казва Маргото 'намери съвпаденията и се усмихвай'. тя обича да спасява хора, а хората обичат да бъдат спасявани от нея.
и докато тя седи отсреща и пита, а после просто разказва без да спре, знам, че има една песен и тя е песента за тях, ама с него.. и я слушаше точно, когато съвсем и необикновено случайно по време на сутрешната закуска на тревата, попаднахме на тях в нас
Do not speak as loud as my heart
и без това не трябва, но ако се върнат в началото, ще бъде кратко пътуване в известното
и е трудно
когато са проекция на мислите ти - такива, каквито ги искаш и толкова удобни, не би отказал и 24 часа само, за да разнищваш после всяко 'защото' и всяко 'не трябва', което в себе си превръщаш в нужното вътрешно 'трябва'
за две години време те бяха перфектната форма
а аз съм отстрани и дори така думичката 'тегаво' не покрива и една най- мъничка нищожна част от Онова с главната буква за тежест
тук, човече, е раздвиженото мъртвило

'толкова сам' е бил един от надписите
и я разбирам.
sometimes i feel like screaming