...

не съм си мислила, че ще трябва някой ден да се побера в кутия
стаята ми е в кутии
аз съм в кутия, но не като "Елена в кутия'", nooope
моята е уютна все още, макар че, по ръбовете започва да изтънява
но
не мога да си взема колажите
стиховете по стените
човечето в ъгъла на вратата
нито зеления й мрак и гларусите
и странните, сънливи, провлачени дни
и не че е трудно, ама понякога съм домошарче до полудяване
мъча се да избера книги без да помъкна цялата библиотека до най- последния забутан ред
и главата ми ще избухне
сънувам луди коридори и ансансьори без врати
стаи без покрив и едно легло затрупано с кестени
може да има връзка с улицата до пожарната - ходихме на лов там
после m0 не иска да си тръгва, а аз имам чувството, че ще ослепея от опити да остана със затворени очи, защото в действителност m0 го няма и искам точно обратното на това.. да е тук.

после...
удобното ъгълче на земята за гледане на филми, слушане на музика и зяпане през отворените врати
жената, която не изглежда щастлива и всяка вечер си стои сама с цигара на терасата (малко ме е срам дa си го кажа на глас, но не искам като нея)
и другата тераса с многото цветя
и Борисовата и морската
и музиката и брат ми и
блаааааа
отначало май ще е кофти, че го няма моста в морето, но поне му направихме много и много снимки
и на охлюва също
и алкай скейта на В.
и тарамбуките, и салса клубът на Маргото
ммм, и обърнатите лодки от лятото преди веков
еама тях и без това вече ги няма... просто за първи път усетихme 'don't worry i'll catch you' като думи с прилична доза истина
oh yeah

и всъщност, ще е интересно, защото ще е ново
и няма да знаеш кого ще срещнеш
и как ще бъде
и на всичкото отгоре
мен не ме е страх.