...

има видове и видове облаци, почти колкото са дърветата по земята, а някой твърди, че били 7 милиарда
трябва да са повече
има облаци в очите, облаци в главата, облаци- сенки, облаци- хора и хора- облаци
облаци над тебе и облаци над някой друг.. облаци в прозорец и такива в рамки
тези дни е валежНо и понеже е валежНо си нося дъжда в ръцете
тези дни е безпосочно, искам да стигна навсякъде
две спирания, няколко часа и си извън Голямото
ако е толкова лесно, кое ще те спре да се скриеш от себе си
там ми хареса
харесаха ми картините и звънчетата (все едно гониш лошите мили с тях), градът през терасата и стълбите нагоре и мъглата като в приказка от двете страни със самотни фенери ( лампи)
всеки път е като за последно и като за последно съм аз, ама тихичко,о мразя последните пъти и времето не се брои с цифри, трябва да се измерва с 'усмихвай се - не се усмихвай'
имам си бръмбарче и то е перфектният часовник с перфектни малки спирали и без никакви пружини
времето не се навива, то се приспива
причини да се събуждаш - много и различни, нещата днес не са поредното 'добре съм - не съм добре'
причини да се свиеш някъде в някого някак си - не се усеща дупката, която започва от вдлъбнатината на врата и завършва.. надолу
моят личен, персонален дъжд не спира да вали
I could feel my eyes turning into dust
And two strangers turning into dust
Turning into dust
прах- пожелания и пепел- думи, трудно свиквам с китарите (сутрините не се почват с остава и radiohead.. или се почват, няма значение) и! и трябва просто да се скрия в някого... даже и само в очите, но да ме има.. някак си.
it was nicе
трябва да ме има - по различен начин