днес беше - ден за убиване
днес беше като първия есенен ден, като изключим предишния, но той не се брои, защото го писахме дъждовен
днес беше като първия ден, когато всеки срещнат казва, че след 15 дни е 15ти септември.. стига бе!
днес беше като всеки ден преди не-знам-си-колко години, когато хем се радваш на облачното небе, хем ти се иска да имаш поне още 3 месеца за пилеене някъде
днес беше ден като ябълка - от онези зелени, стипчиви ябълки, които баба ти къса сега и ги крие на тавана, за да узреят за зимата - само че аз ги обичам кисели
днес беше като приглушена електрическа буря... мда, baby, don't sleep - винаги има начин да се върнеш някъде, нали така? та, скъпи, не плачи (песента), въздухът никога не е тежък и виж, 'странни плодове висят по клоните на' ... (довърши сам)
иска ми се да кажа 'дишай, живеем в най- красивия възможен свят'
знам как да забъркам шоколадова торта от тук и там, а и също, че една минута е на цяла вечност разстояние, значи имаш цяла вечност да си щастлив и тя тече сега,
че в живота си ще мигнеш към 4оо милиона пъти, ще въздъхнеш най- малкото 4 пъти по толкова... не знам дали могат да преброят колко пъти ще се усмихнеш, но пък могат да се опитат
сега вече е добре да вдишаш - криеш толкова много истории, че все едно сме бездънни кутии с приказки
ще се намери някой, който ще напише цяла поема за движението, с което палиш нечия чужда цигара или своята
после ще се намери някой, който ще реши, че това е велико и после ние ще четем и май всеки път ще се влюбваме в тебе
ще има някой, който всеки ден дели сутринта и следобеда на часове, часовете на минути и следва строг план, после нещо му прищраква и решава, че Сиера Леоне е най - прекрасното място на земята и трябва непременно да е там. той може да свърши живота си в Оранжевата река, едва след като е видял Танганика и Виктория, а също и залеза над Сахара. задължително.
трети ще е преживял години Сингапур, самата му кожа ще е като дивите подправки и най- вероятно никога няма да стъпи отново в Европа, защото той ще е ... мащабен човек.
а днес беше един глобален ден и вече е утре, поне тук, който изостава със секундите има две пляскания с ръце, за да ни стигне

(разстоянието от София до Синагапур - 9 123км - число, което предизвиква да го изпътуваш)

Soulmates never die

нужда от утеха

безинтересно ми е
интересно
слушам стари музики, но вече не си спомням или си спомням, но предпочитам да забравя, че го правя
не ми е увличащо какво говорим
снимките са изкуствени и глупави и ти налагат глупав модел
обаче току що се сетиха за едни летни вампири и deftones пеят за пътища и отровни рокли и двигатели, които те носят далече и бързо
и малко или много въодушевлението ми липсва
да
липсва ми въодушевлението
усещането, че нещо ще се случи утре и аз не знам какво ще е то и май заради това сега, а не после, ми е малко трудно да те гледам усмихната
веднъж ми казаха за един човек, който се страхувал да докосва другите, защото му се стрували толкова красиви, че докосне ли ги - чертите им ще останат по ръцете му и после ще гледа само някакви празни, ходещи тела и само той ще има лице и очи и уста и нос, но... няма да има никой друг и накрая се затворил в дома си и решил да се престори, че останалите така и така не съществуват, та поне да не го присвива под лъжичката, когато ги погледне, а не може да ги усети
(това си го измислих)
обаче ми се иска да застана пред някого и да крещя (защото, каквато съм си, само за това се сещам) и да го накарам да раздживи мен, нужни са ми само няколко тихи думи, обаче да бъдат чути (не както в песента)
ако съм обективна (не се получава), нещата са добре или поне бяха добре, докато не се изплезих... така и така бяхме много различни
но
понякога не ми трябва причина, за да се усещам така (I'm breaking down inside of me), просто го правя
като не използваш гласа си, той започва да скърца... ами използвам го и предпочитам да скърца, а не да чувам само бла бла блаа бла бла
иска ми се... да се случи.

хората не трябва да правят такива неща:
http://www.metacafe.com/watch/189181/baginski_fallen_art

"няма алтернатива на настоящия свят"
няма алтернатива на думите, които използваш
нито алтернатива на лицата, които носиш
когато те посрещат с 'j0, дребен' и Гено те роши, а Маргото те милва, вече си имаш роля
в havanna night бях детето, което се смее, за да се смеят, става му горещо, снимат восъчното му човече, ръцете му са восъчни и с восъчните си ръце вдига чашата, и с восъчни устни пие вишнев сок ( не пробвахме никакво мохито, не, не и не)
днес съм човек с приключила КСК 2оо6, с приети документи, който е в УНСС без да използва съвета на квесторите и да хване ръцете на седящите до него, да им закрие очите, защото те са, разбирате ли, к о н к у р е н ц и я (личеше си колко се набляга на думата)
също съм и
някой, който накъса на доставящо му удоволствие дребни парченца поредната сексистка статия на М. Карбовски
някой, който не каза и една дума, но е собственик на скърцащ глас
'не знам какво искам, но го искам веднага', защото отново се заредиха дни, в които
повтаряме
повтарям се
повтарят се
с Трифката се изгубихме, с Виктор няма да разменим и дума повече и не Милена, а МиГлена е до мен и с нея обсъждаме квартири, стаи и маски
трябвам ли си, или не
'не се безпокой, на минута път от теб съм, а малко по- далеч от безкрайността ще ти разкажа приказката за градината с всички цветя на света'
решихме
аз, нейна милост и те - не приемаме, че синьото е патентован цвят - то принадлежи най- напред на небето
и докато спорим пуска porcelain ... are you missing the love of your kin... и спор вече няма, защото тази песен заедно с усмивката му умиротворява всичко
допълнение:

stop crying your heart out (насочено към мен)
и без това не те познавам

така...
аз май съм вътре
психология
софия
софия
психология
утре се записвам
радвам ли се?
трябва
scared?
съвсем мъничко... докато не стане наистина факт и се върна вкъщи
разписки, билети и снимки
снимки
вътре
да.

She said i'll throw myself away,
They're just photos after all
I can't make you hang around.
I can't wash you off my skin.
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway

I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?

It's so safe to play along
Little soldiers in a row
Falling in and out of love
With something sweet to throw away.
But I want something good to die for
To make it beautiful to live.
I want a new mistake, lose is more than hesitate.
Do you believe it in your head?

I can go with the flow
But don't say it doesn't matter anymore
I can go with the flow
Do you believe it in your head?



съвсем, съвсем на място, за днес, за сега и за тук
за наоколо и изобщо за навсякъде

даже може би за утре
и докогато
обаче не винаги
.



мога.