...

точка 1...
напоследък се придвижвам на приливи и отливи и сегашният ми отлив е толкова ..продължителен?, че не знам дали ще си спомня как става връщането обратно към някакво хубаво, безметежно спокойствие, когато си сигурен в нещо или някого
също така не се нуждая от допълнителна доза срам (в момента имам достатъчно), а просто ще се науча как да отговарям на момента и точно, така че да не оставя никакво съмнение, че ние сме cool, мдае... cool сме.. никога не съм правила сцени пред някого за нещо.. най0 малкото пък пред този човек.. тези хора и т.н.
каквото е в мислите, за мен си е
външно съм камък, разбра ли
cool сме.

точка 2
ще си се усмихвам. и ако всичко е наред, ще пътувам. който не го устройва, съжалявам. после ще слушам музика и после ще спя, после ще ставам, ще си взимам изпитите (или поне ще се старая.. така или иначе утре ще разбера), ще говоря, няма да забравям да дишам, ще виждам разни хора - ту тук, ту там, и ще знам как изглеждат, когато не всичко е толкова перфектно и когато някой им каже 'не', няма да вярвам в чудеса или няма да мисля за тях... а в автобуса ще се правя, че не виждам през толкова много човеци

стъпка 3
време е очите ми да спрат да се разхождат. така няма да стане. за момента (може би само за момента) ми е добре, когато не знам и не виждам. онова напомняне е сбутано зад книгите на най- горния рафт и усещам, че ще забравя да го взема, когато си тръгна.. след няколко дни. може и да ме измъкна от моята си кротка лудост, но и без това подейства само веднъж. а и още не мога да преценя за добро или лошо беше. онези песни от player-a ги няма, преводите също... изобщо нищо няма. нищо.

точка 4
ако продължавам в същия дух, най- после ще съм се научила на нещо, а то е - да преглъщам, когато нищо друго не може да се направи (защото има и такива моменти), да оставам със сухи очи, спокойни ръце и да използвам наСМЕШКАта. обаче ми горчи. горчи и това е. има часове, когато не мога да заспя, а когато на мога да заспя, се промъквам в хола, гледам през прозорците и съм почти всички хора в колите, които преминават по пътя. толкова рано карам жена си на работа, после самия себе си, ама преди това пия кафе. в редките случи се готвя за дълго пътуване и затова съм тръгнал още в 6 сутринта. по- късно ще спра на някое тихо място под големи дървета, а после ще продължа и накрая деня ще свърши по старите улици на друг град. може да съм сам, но не съм самотен. само че най- често съм с другата си половина, която е мъгливо петно, но все пак е там.

точка 5
искам си обратно цветовете
настроението
и цветовете, моля, не забравяйте цветовете.. а с тях върви всичко за ръка
аз сега и аз преди.. ужас.
хм, взимам това, което бучи в главата ми сега, изкарвам го навън, а аз продължавам.
сама.


в момента съм :

ma4u4a