---

едно
и не мога да погледна
встрани
не мога
да спра да те
гледам
сам
да те гледам
дъжд в очите ти
не солен дъжд
истински
малко сив
много тъжен
дъжд
не мога да погледна
встрани

две
и изгряват облаци
червени облаци
под ръцете ти
и една убита
тъпа
усмивка
заспала отсрани
на пътя
под дъжда
една заспала усмивка
в червените полета
колко много
ти
убиват
думите

след три
с мъка отмествам
очи
аз няма повече
какво да видя
в теб
видях, кавото видях
гледах
дълго
съвсем внимателно,
докато не
затворихме
подстъпите
към днешния Ден
после ще се
прегърна
сам
бавно
ще се прегърна
и ще заспя,
докато сънува небето

и мисля,
четири няма да има
четворки никога няма
започва поредната редица
от три дена
три нощи
три реки с три посоки
три години
три зими
три пъти те чаках
на прага
(на прага, не на вратата)
на границата със себе си
и тебе
не мога да повярвам
колко дълго
чаках
някого
нещо

аз съм тайна
счупена на две парчета
вълкът в
луната
промяна
забита в ума
и мога само до
три
да броя.