...

'булевардът е затворен за ремонт'

и по улицата няма нищо... нито коли, нито хора. само в падащия здрач изтъняват сенките на уличните лампи и самите те започват да мъждикат с измъчената си, жалка светлина.
няма нищо по- хубаво от това да вървиш по път, който води към никъде.

булевардът е затворен за ремонт
и всички подстъпи към сърцето
на новия ден са недостижими
недостъпни
недокоснати
от никого и нищо.
от мен.


като затворен път в ума ти... знаеш накъде води и как се стига до там, знаеш кой те чака и понеже знаеш не стъпваш на него.. той е вече табу

имам/е толкова прекъснати пътища в главата си и във всеки случай още толкова незапочнати дори, че ако трябва да ми/ни правят карта, подозирам, че съставителите може да полудеят... току виж изгубят посоката в собственото си съзнание.. също както картата на страната Нямая, която се променяла всяка вечер в зависимост от настроението и това, което ти се сънува
моята се изменя на всеки 3о минути, а на един час прави обратен завой.

и искам да кажа, че се чувствам като някаква луда върволица от заплетени задни пътечки - с или без посока, и че трезвите големи решения не са лесни за взимане, още по- малко за осмисляне, когато за момент си изгубил почти всяка връзка със сериозния ден.. не мога да въртя на празни обороти - или по- точно мога, но никак не искам

една добра новина : моят Немой изглежда спокоен и тих, почти доволен, а ТиНеСи мълчи и мълчи, може би е забравила да говори или е решила да смени цвета на очите и да ги прави сиви - пълни с мъгли и облаци. все пак трябва равновесие - когато той е спокоен, тя да е дива (по нейния си странен начин). а аз упокоителят.

само моето приспивателно закъснява.