щрак
щрак
щрак
щракат ръцете й по лицето ми
рисуват устни
очи
нос
една малка уста
пълна луна
пълнолуние в небето
щрак
щрак
щрак
хващам ръцете й
играя на рулетка
с думите й
с теб съм
без теб съм
аз
аз съм
с теб
без теб
не знам
имам само погледа ти
клъц
разхожда се по тялото ми
вместо крачето
върхове на ножица
пътят й е
кървав
кървав път по ръката
ми
аз
не знам
искам да те няма
искам да те има
един поглед
две думи
и нощта е към края си
ще мислим после
сега
е пустиня
навсякъде
ръцете ми
няма ги ръцете
само една дупка
дълбока
дупка
на мястото на лицето ми
на мястото на лицето ти
дупка
халтав глас
липсваш ми
едно такова
убиващо ми липсваш
изгубено
та чак не мога
да се върна отново в себе си
не знам
липсваш ми
още сега
още тук
не после,
чуваш ли
сега
не знам
но спри да ме рисуваш
щрак
щрак
щрак
няма ги ръцете
липсваш ми
сезонът, в който искам да крещя с цяло гърло, ама много, пък викам само в себе си, започна
не искам да казвам нищо грозно :(
No comments:
Post a Comment