ТиНеСи, добре дошла отново..

гледай ме как се отдалечавам, ТиНеСи
докато вятърът в
небето гони облаци
докато рибите пеят за солта
по кожата
която Не убива желанията
гледай ме как се отдалечавам
крайчеца на синята ми
рокля
остава в очите ти,
но аз избледнявам и няма
сила, която да накара ръцете ти
да ме спрат
първо ще се разтвори
гласът... тон по тон
дума по дума
ще се закача на всяко дърво,
за да намuрa нова утеха за думите
после лицето ще изчезва
през седмиците
ще гони понеделник
ще целува събота,
но твоите седмици просто ще пропъди
ще се свива в ръцете на дните
устните ще мъркат
но никога повече
никога вече
няма да се затварят до твоите
и от това боли така
сякаш окончателността се разхожда по покривите
за да търси сънищата ми
да ги хване и спре по пътя
им към небето
боли веднъж и завинаги
защото веднъж и завинаги съм такава.


мн ми се иска да се скрия някъде