...

такива хубави дъждовни вечери
не бива да бъдат оставяни сами на дъждовните си капки
а трябва
да се вземе лятната завивка с много цветове по нея,
за да скрият хлада на вятъра и тишината
( туристи вече няма
и градът е оставен сам на себе си
в задните дворове се чуват кучета
и капки
и нищо друго
сякаш цела вечност само е валяло)
и под нея
тихо да разказвам...
докато очите привикнат с тъмнината пръстите ми вече ще са заспали

сега е времето на градските приказки и ром
но не на висок глас, а шепот...
онази жена там не е никога сама и за да не дишат
другите въздуха й всяка вечер в 6 застава на терасата да храни птиците
оноВа дете е Иван и обича да цели котката с воден пистолет
на 7 той вече знае
каква е цената на смеха му и с умилкване
подкупва баба си за бонбони
кучето долу е чуждо
късно вечер върви след мене
и гони сенките по улицата
а на мен в очите ми растат индигови цветя и се чудя
кога ли ще се появят по цялото ми тяло
та да забележиш уханието на цветчетата и да питаш
'как ги отгледа така великолепни тази есен'
и всъщност всичко това е,
защото е просто толкова глупаво
да оставя тази вечер на дъжда й
на нея са й нужни двама, за да даде цялото време на света
да се промуши между капките и да спре в шепите им
та да усетят захлаждането и изтягането на часовете, но да не им пука
двойно капучино с много сметана
по средата на нощта
върховете на пръстите са намерили пътя си
из тъмното
няма дума за това и не ми трябва
то е само в главата ми
no
мисля, че мога да заспивам до теб