love me if you dare

и ти казвам,
че човек не може да се бори вечно с 'трябва-не трябва' случващите се неща
и той не трябва да спира поривите си сега, нито никога
не трябва.
няма значение, че ще има още много
че ще се случва още много
това, което става, е тук и сега и тук и сега си такъв, какъвто си
не може вечно да стискаш зъби и да продължаваш напред без какъвто и да било спомен след това и процедено през зъби 'you didn't hurt me' (ние слушаме песни на чужд език, ние можем да говорим на чужд език, аз мога да бъда и злобар)
стига вече 'не ми пука'
веднъж и само веднъж този човек е в живота ти и какъвто и да е, каквото и да прави, е уникален
тук и сега

купи си пистолет, моето момче
и стреляй право към небето
та дано
най- накрая
успееш да застреляш падащата си звезда
и си намериш късмета,
защото аз не мога
вечно да пазя
женското
или каквото и да било начало в себе си
да ти се усмихвам
мило
кротко
и да стискам зъби

никога не съм била падаща звезда
затова куршум
не ме лови
но обичам да се настанявам
в чуждите мисли
и вече не знам
аз ли съм
или съм тя
ти на кого говориш
кого докосваш
с кого си тръгваш
в твоята глава ли е толкова тъмно,
или аз никога не съм можела
да светя
и да успокоявам
пощурелите ти вдишвания
издишвания

наречи го
както искаш
раздовяване
ревност
можене
способност
но да чувам всички гласове
чиито интонации
са на върха на езика ми
но той не прозинася моите думи
а други
ме кара да се крия
навътре в тъмното
и да не задавам никакви въпроси
на глас
защото
знае ли човек
кой може да чуе

и така не искам
аз да отговарям

вземи си пистолет, моето момче,
застреляй я накрая тази падаща звезда.