тази история не свършва тук

о, тази история никога не свършва
в прашни кутии на тавана
в чанти под леглото
тя никога не свършва
и ти
ти
и ти
с изтъркани ръце
подбити крака
и изхабени от взиране в небето очи
не можете да направите нищо
и нищо
е думата, залепнала за устните ви

ден след ден
ставане
(здравей, как си)
кафе
(студено)
автобус
и хора
лягане
ден след ден

тази история не свършва
тук
а аз не съм разказвачът
добрата фея
момичето с танцуваща походка
аз съм
май враг
и ако ми скочиш
ще отвърна

че ден след ден
нощ след нощ
се мяташ
като Елена в кутия
и не можеш да надскочиш
себе си
мен
другите
никого
защото ден след ден
слушаш как ти обясняват
бъди благоразумен
кротък
мил
и никога, ама никога
не посягай към слънцето
и така трябва
така е трябвало и така ще бъде

а така ми омръзна
да слушам разумните ви доводи
да не мисля
за Сингапур
и Гватемала
Хавана
и Хемингуей
мохито
или ром
малкото негърче с плитки
червената рокля
и фенерът на прозореца

ден след ден
аз май съм ти враг
и те блъскам в другите Мои
които не са ти
и не можеш ли да разбереш,
че с всяко вдишване ти пиша
писмо,
чиято история не свършва тук,
а може би на някой пуст
плаж
някъде из моретата,
които липсват на картите
и никога няма да бъда
брит поп
хард кор
алтърнатив
изобщо каквото ти хрумне
слушател
а ще слушам
как пясъкът превзема
Сахара и я превръща
в пустинята, която превръща
луната
в кървава.

тази история не
свършва тук.

обаче ще й сложа точка, която лесно ще стане многоточие.
и какво, ако ти кажа, че не съм като другите ти Други.
ами не съм.
можеш да ме скриеш в тъмното.