...

има нещо невероятно привличащо в празника на Вси Светии
има нещо необикновено, приказно, страшно, гъделичкащо в 'Дървото на Вси Светии'
има нещо увличащо, вначина, по който го е написал Бредбъри

и е празника на Вси Светии, не Halloween.

...

ако се изгубим още веднъж, не знам дали после изобщо ще се намерим, защото.. само веднъж ли се случва перфектният момент, когато ги има само ръцете ти и очите ти, които гледат моите и не мигат, защото кой знае какво ще се случи след малко и какво ще ни сполети и кой на какво разстояние ще е ...
кой ще връхлети отгоре ми, когато музиката спре да свири или започнеш да я пускаш ти?
кой ще ме успокоява, когато говори с безкрайните си познати, а аз гледам встрани и се чудя какво да кажа, защото толкова не ми се мълчи?
кой ще изкарва до сутринта с мен и ще се прибира залитащ и гледащ небето, защото му е неудобно да погледне на другата страна?
кога ще престана да събирам качествата на много хора в един и ще започна да слагам граници?
кога ще кажа всичко, което искам да кажа? всичките думи, които ми звучат големи и важни, но са такива само в моята глава, понеже нали ги казвам аз?
или както казва една позната (която може би слуша Остава или ги пуска само за мен) 'я, се научи да живееш тук' и на моменти толкова не я слушам, защото тя все пак не е аз и сме различни като .. иска ми се да кажа двете половини на портокал и връзката е с 'петте четвъртини на портокала', но звучи безсмислено (обаче пък знам за какво става въпрос)
и изобщо, в момента всичко е въпроси, сигурни са само многото проекти от университета..
има ли желаещи да направят един лек и бърз sYco тест? резултати - към средата на март
иска ми се да започна отначало една прекъсната връзка.. да намеря отново един приятел и да чуя какво има да каже.. да видя колко е порастнала и колко съм се променила аз..
иска ми се, да
иска ми се да се бях обадила по- рано
иска ми се да пия отново мента с мляко на моста и пак да се прибирам в четири сутринта по летния ни център
искам да развържа онзи възел и да се почувствам голям, разумен човек (или пък може би не)
но да знам, че нещата зависят от мен.. на моменти е малко плашещо, но взимах бързи решения и подозирам, че ще следват шантави месеци
освен това
обичам съботните вечери и ненавиждам неделните сутрини (имах само две от тях до сега)
обичам ничието време преди да пристигне в събота и на моменти се ужасявам от това, което следва
обичам къпини, малини и ягоди и всички малки червени горски плодове, които ми напомнят за времето, когато бях малка и имаше само небе
обичам нарциси
обичам покривите и всичкото време, което съм изкравала по таванските стаички
обичам червено вино (напомня ми за "по пътя")
обичам абсурдите на Вонегът и мрачните приказки на Геймън
обичам словосъчетанието 'никога, никъде, никой', защото ми звучи като градска приказка.. или както казва един приятел urban история
обичам да пиша несвързано, да мисля несвързано и заради това се дърпам на моменти с Тедчото
не съм никак рационална и най- вероятно съм егоистично създание, което си мисли, че може много да обича
но имам нужда от 3 чудеса и имам нужда от тях сега
имам нужда от още една легенда/приказка в тъмното, затова слушай добре, когато бродиш из горите или чакалиш край някое езерце
обичам да знам, че всичко ще се нареди.

имаш студени ръце,
мое малко чудовище,
със тънки пръсти,
които стискат луната
и правят нощта
дълбока и черна..
дори малко страшна -
след теб нощнте пеперуди
будят цветята
и всички аромати на
света
се свиват на кълбо
и се крият по устните
и мъха на кожата ми,
защото
всеки тук знае,
че пиеш мириса на
лятото,
крадеш цветовете на пролетта
и оставяш само зима и есен,
а с тях човек
не може да живее

имаш тъжни ръце,
мое малко чудовище,
те само взимат и нищо
не дават,
а да си единствен притежател
на себе си
не е призвание
за тези,
които искат да
обичат и да радват небето...

затова...

ти си самотно създание,
мое малко чудовище,
и очите ти са винаги
сухи и
жълти
като есенните листа по
пътя към вкъщи,
когато се прибирам
след пореден ден
или поредна нощ
и не знам
вятърът ли върви зад гърба ми
или това е издължената сянка
на спомена
за теб
или за мен
вече наистина
не знам

не знам,
чудовище такова.

преди време прочетох нещо, което започваше с 'имаш тъжни очи, мое малко мълчание' и оттогава се е забило в ума ми и не мога да го забравя и винаги, когато си мисля отнесените, уж странни неща се сещам за него
и сега го пречупих през мен
защото искам и защото ми трябва
и защото така внасям малко ред след лудите седмици, през които сякаш нито веднъж не говорих аз, не гледах аз, не бях аз, а някои друг в главата ми
нужен ми е уют, странен разговор, старт.
ново доказателство
и музика
нова музика
но не и нов човек. не. просто да се подредят нещата отново, така че да се чувствам цяла
нескромно желание
пука ми
кръстосвам между лекции и разни хора и сякаш не слушам нищо и нямам време да усетя, че.. се случват промени и се завързва някакъв възел, който не знам как ще се отплете, защото аз лично се заплитам още повече в него
damn
трябва да запазя важните неща.

вариация на тема (love me if you dare)

***
уморих се да се боря
с всичките ти правила и
" трябва - не трябва"
защото не мога да ровя
като изгубен в пустинята човек
да търся вода
хлад
живителни сокове
наречи ги, както искаш
уморих се
да запазвам женското
или каквото и да е начало в себе си
да го защитавам
от гласа ти
от мислите ми
с кого ( о, добре, коя)
какво говорите
какво споделяте
как се усещате
докосвате
искате
аз съм и не съм
в теб
до теб
при теб
аз не съм за теб
и признай си, ти не си за мен
наречи го както искаш
ревност
въображение
реалност дори
то е така
така е, както е
и ако не спра сега
ще изгубя всичките си сили
да изглеждам
нежно
мило
и нечия
време е да се продължи
нататък
ама усещам връзките си с теб
като излизащи от душата
от белите дробове
от всичко
което може да боли
и то боли и
вика
не ме пускай
не ме пускай
не искам да те пусна
не е време за нищо
и както пеят
пее
пее се
да ми причина да те усещам
само толкова ми трябва
причина
една малка
хубава
вярваща моя твоя причина.
***

след бързо решение за няколко дена вкъщи
damn it
нова квартира (уф, тоя път май ме е мъъъъъничко страх, кой да си помисли, че ще бъда в Младост, в онази Младост и то след толкова време... лудница?)
и трудното завръщане в мрака и ключа... 1оминутни опити и вратата се отвори..ха!
ще бъде странна година със странни събития и още по- странни вечери
мъх.. Строежа ми е далеч.. мъх, няма да се виждаме често... мъх, не знам познавам ли го, или всичко е само въздух под налягане
не обичам да изпращам, макар и всичко да се получи точно на секундата
картичката му отиваше... (не е задължително аз да приличам на себе си, right?)
искам си приказката/приказките
never gonna drink again
само с тебе, само там
брит-поп-вечер-без-мен-без-теб-само-там
i'm the fresh air (вярваш ли си?)
и тази нова квартира
трябва да се справя и това е.
като завършен и малък егоист ще кажа 'искам те. теб. не него'
той да си пуска музиката

нова стая
с теб и мен
може би.

...

и изобщо всички лоши думи,
които знам,
напират да излязат,
така че
за забравя,
че изобщо някога
си
съществувал.