***
уморих се да се боря
с всичките ти правила и
" трябва - не трябва"
защото не мога да ровя
като изгубен в пустинята човек
да търся вода
хлад
живителни сокове
наречи ги, както искаш
уморих се
да запазвам женското
или каквото и да е начало в себе си
да го защитавам
от гласа ти
от мислите ми
с кого ( о, добре, коя)
какво говорите
какво споделяте
как се усещате
докосвате
искате
аз съм и не съм
в теб
до теб
при теб
аз не съм за теб
и признай си, ти не си за мен
наречи го както искаш
ревност
въображение
реалност дори
то е така
така е, както е
и ако не спра сега
ще изгубя всичките си сили
да изглеждам
нежно
мило
и нечия
време е да се продължи
нататък
ама усещам връзките си с теб
като излизащи от душата
от белите дробове
от всичко
което може да боли
и то боли и
вика
не ме пускай
не ме пускай
не искам да те пусна
не е време за нищо
и както пеят
пее
пее се
да ми причина да те усещам
само толкова ми трябва
причина
една малка
хубава
вярваща моя твоя причина.
***
след бързо решение за няколко дена вкъщи
damn it
нова квартира (уф, тоя път май ме е мъъъъъничко страх, кой да си помисли, че ще бъда в Младост, в онази Младост и то след толкова време... лудница?)
и трудното завръщане в мрака и ключа... 1оминутни опити и вратата се отвори..ха!
ще бъде странна година със странни събития и още по- странни вечери
мъх.. Строежа ми е далеч.. мъх, няма да се виждаме често... мъх, не знам познавам ли го, или всичко е само въздух под налягане
не обичам да изпращам, макар и всичко да се получи точно на секундата
картичката му отиваше... (не е задължително аз да приличам на себе си, right?)
искам си приказката/приказките
never gonna drink again
само с тебе, само там
брит-поп-вечер-без-мен-без-теб-само-там
i'm the fresh air (вярваш ли си?)
и тази нова квартира
трябва да се справя и това е.
като завършен и малък егоист ще кажа 'искам те. теб. не него'
той да си пуска музиката
нова стая
с теб и мен
може би.
No comments:
Post a Comment