...

ако се изгубим още веднъж, не знам дали после изобщо ще се намерим, защото.. само веднъж ли се случва перфектният момент, когато ги има само ръцете ти и очите ти, които гледат моите и не мигат, защото кой знае какво ще се случи след малко и какво ще ни сполети и кой на какво разстояние ще е ...
кой ще връхлети отгоре ми, когато музиката спре да свири или започнеш да я пускаш ти?
кой ще ме успокоява, когато говори с безкрайните си познати, а аз гледам встрани и се чудя какво да кажа, защото толкова не ми се мълчи?
кой ще изкарва до сутринта с мен и ще се прибира залитащ и гледащ небето, защото му е неудобно да погледне на другата страна?
кога ще престана да събирам качествата на много хора в един и ще започна да слагам граници?
кога ще кажа всичко, което искам да кажа? всичките думи, които ми звучат големи и важни, но са такива само в моята глава, понеже нали ги казвам аз?
или както казва една позната (която може би слуша Остава или ги пуска само за мен) 'я, се научи да живееш тук' и на моменти толкова не я слушам, защото тя все пак не е аз и сме различни като .. иска ми се да кажа двете половини на портокал и връзката е с 'петте четвъртини на портокала', но звучи безсмислено (обаче пък знам за какво става въпрос)
и изобщо, в момента всичко е въпроси, сигурни са само многото проекти от университета..
има ли желаещи да направят един лек и бърз sYco тест? резултати - към средата на март
иска ми се да започна отначало една прекъсната връзка.. да намеря отново един приятел и да чуя какво има да каже.. да видя колко е порастнала и колко съм се променила аз..
иска ми се, да
иска ми се да се бях обадила по- рано
иска ми се да пия отново мента с мляко на моста и пак да се прибирам в четири сутринта по летния ни център
искам да развържа онзи възел и да се почувствам голям, разумен човек (или пък може би не)
но да знам, че нещата зависят от мен.. на моменти е малко плашещо, но взимах бързи решения и подозирам, че ще следват шантави месеци
освен това
обичам съботните вечери и ненавиждам неделните сутрини (имах само две от тях до сега)
обичам ничието време преди да пристигне в събота и на моменти се ужасявам от това, което следва
обичам къпини, малини и ягоди и всички малки червени горски плодове, които ми напомнят за времето, когато бях малка и имаше само небе
обичам нарциси
обичам покривите и всичкото време, което съм изкравала по таванските стаички
обичам червено вино (напомня ми за "по пътя")
обичам абсурдите на Вонегът и мрачните приказки на Геймън
обичам словосъчетанието 'никога, никъде, никой', защото ми звучи като градска приказка.. или както казва един приятел urban история
обичам да пиша несвързано, да мисля несвързано и заради това се дърпам на моменти с Тедчото
не съм никак рационална и най- вероятно съм егоистично създание, което си мисли, че може много да обича
но имам нужда от 3 чудеса и имам нужда от тях сега
имам нужда от още една легенда/приказка в тъмното, затова слушай добре, когато бродиш из горите или чакалиш край някое езерце
обичам да знам, че всичко ще се нареди.