23.7.07

ТиНеСи, добре дошла отново..

гледай ме как се отдалечавам, ТиНеСи
докато вятърът в
небето гони облаци
докато рибите пеят за солта
по кожата
която Не убива желанията
гледай ме как се отдалечавам
крайчеца на синята ми
рокля
остава в очите ти,
но аз избледнявам и няма
сила, която да накара ръцете ти
да ме спрат
първо ще се разтвори
гласът... тон по тон
дума по дума
ще се закача на всяко дърво,
за да намuрa нова утеха за думите
после лицето ще изчезва
през седмиците
ще гони понеделник
ще целува събота,
но твоите седмици просто ще пропъди
ще се свива в ръцете на дните
устните ще мъркат
но никога повече
никога вече
няма да се затварят до твоите
и от това боли така
сякаш окончателността се разхожда по покривите
за да търси сънищата ми
да ги хване и спре по пътя
им към небето
боли веднъж и завинаги
защото веднъж и завинаги съм такава.


мн ми се иска да се скрия някъде

16.7.07

...

"Никога привързаността ни към другите не е толкова силна, колкото в момента, когато ги губим.", казва Г. Господинов и заради това като Остава искам да кажа "научи ме да живея тук", хм?
щото нещо не се получава
The Cure и тяхната Lovesong не правят нещата по- лесни, ама никак :(..

9.7.07

bla bla bla

щрак
щрак
щрак
щракат ръцете й по лицето ми
рисуват устни
очи
нос
една малка уста
пълна луна
пълнолуние в небето
щрак
щрак
щрак
хващам ръцете й
играя на рулетка
с думите й
с теб съм
без теб съм
аз
аз съм
с теб
без теб

не знам

имам само погледа ти
клъц
разхожда се по тялото ми
вместо крачето
върхове на ножица
пътят й е
кървав
кървав път по ръката
ми
аз

не знам

искам да те няма
искам да те има
един поглед
две думи
и нощта е към края си
ще мислим после
сега
е пустиня
навсякъде

ръцете ми
няма ги ръцете
само една дупка
дълбока
дупка
на мястото на лицето ми
на мястото на лицето ти
дупка

халтав глас
липсваш ми
едно такова
убиващо ми липсваш
изгубено
та чак не мога
да се върна отново в себе си

не знам

липсваш ми
още сега
още тук
не после,
чуваш ли
сега

не знам

но спри да ме рисуваш

щрак
щрак
щрак

няма ги ръцете

липсваш ми


сезонът, в който искам да крещя с цяло гърло, ама много, пък викам само в себе си, започна
не искам да казвам нищо грозно :(

8.7.07

...

ще му се не види, колко много ТиНеСи-та станаха вече
едва сега се сещам, че ТиНеСи звучи като Тенеси
само че моята ТиНеСи никога не е ходила в Тенеси горкичката... никога не е напускала главата ми, да не говорим, че си няма собствено тяло даже
тя си е една цяла гатанка, гатанка, гатанка
yeah
i think it's gonna rain when i die и освен това pearl jam и last kiss и грънджА го има още
и.и.и.и.и.и.и.
ще порастна,
когато ТиНеСи отреже косата си
и небето
се продъни
от опитите й
да прегърне света с ръцете си,
защото един човек
не може да събере в себе си
праха по земята
праха в дробовете ни
и да пришие сенките ни
отново към облаците
на които принадлежат
сега се влачат
бавно
с безцветните си тънки нозе
и тъпчат
цветятя на смеха й
вкопават ги
и сякаш не е имало нищо
друго
освен дим и мъгла
изчезна зеленото
на очите ни
няма зелено
нямам глас да викна
и да спра
тишината по устните ти
ТиНеСи,
нали обичаше портокали
дай ми влага,
за да мога
да преборя страха си
да преплувам моретата
и после да изгладя ръбовете си
да подредя косата
да извадя мислите
на слънце
(ако слънцето игрее някога отново
нали три пъти се обърна снощи,
докато ти спеше)
та
когато стигнат до теб
да са резенчета лимон
а не както при мен
валежни парчета космос
без посока
без път
без нищо да знаят
и нищо да са
ТиНеСи пресуши
корена на този гняв
хвърли го надалече,
моля те,
прави се, че не го е имало никога,
защото е по- силен от мен
от очертанията на малкото ми
тяло
и нито луната, нито звездите
могат да го спрат
да не изригне
само твоите тънки пръсти
са веригите за него
и мен
когато губим чертите на човешкото
си лице
и сме див звяр
в едно...
ТиНеСи
подай ми ръка с усмивка.
няма да хапя


сладките сърца са си загуба на време, разхищение, разпущение и така нататък и така нататък.. още плюсове към перфектното ми момче - лош поглед, един, два, три татуса и цигарата е продължение на ръката.
няма да спирам на едно място.

...





някой да не е чувал тази песен?
още?
ха, отпреди няколко лета...
и още нещо

7.7.07





"Не знам как ще свърши всичко това, но ето, вече съм по-добре. Взимам противоречиви решения, без да се обвинявам в предателство. Ям здравословно, без да се чувствам зряла и сдала багажа. Правя съботни глупости, без да се шашкам, че ми е станало навик.
Постигнах невъзможното, пичове. Като Царя в Алиса, този с двамата вестоносци за всяко послание - един за идване, друг за отиване. Постигнах анализа.
Отиват и идват, обаче не знам докога.
Луис Карол задава уместен въпрос върху темата. Важният изследовател на Аз-а завършва Алиса така:
"Все пак, как мислите, КОЙ всъщност сънува ТОВА?"

И тъпото е, че май дори не съм Аз."
И.Г.

има време за война, нали така казва...

...

на 21на, а две и едно е три
после имам господин Никой на гости в главата си и той седи на високия стол зад бара и следи с присвити очи какво говоря и как го говоря
наклоня ли главата си наляво се надига буря и отвсякъде изскачат малки буболечки, които щъкат и щъкат и искат да крещят с тънките си буболечешки гласове 'какво правиш, момиче' и им казвам 'троша си главата, вие нищо не знаете, не го познавате, не го познаваме, познавам го малко по малко и то е като ураган и студ в аляска и имам нужда, за да знам, че има още какво да се случва, но знам и за големия въпрос и той ме плаши, защото искам да направи нещо голямо, ама как да го бутна и себе си да бутна от ръба към нещото Хубаво, чувате ли, троша си главата!'
накланям я надясно и буболечките изчезват, а на тяхно място има пушек и дим и един черен силует с дълга коса и една тънка усмивка окачва хиляди песни по себе си, избиря няколко и ги пуска и ми казва 'текстовете са един твой ден, музиката е въздухът,прави си сметка, не се шегувам'
не искам никога отнова да стъпвам на земята
животът там е на хиляди часа разстояние
и превключвам в роли
взлизам в разни хора
не съм научена да си тръгвам
казвам най- измъченото довиждане и гледам как чашата несигурно се клати в ръката му
после всички са назад, а ние вървим ли вървим
луната е резен лимон
обесен на небето
а звездите се смеят
като най- големите глупачето
на смъртта на светлината й
приспиват ме ранни птици.. искам да кажа, че всичко при теб е толкова обърканокрайнопоследнонеобратимосамотноурбанистичнокосмополитноотчуждено
самотноювлюбеностудено,
че ме побиват тръпки, тръпки, тръпки и не искам да си тръгвам, да спирам
а после става светло
онази песен е в главата ми
never let me down, чуваш ли!