28.9.07

...

хъ, това и спирам
и без това после ме очаква първи етаж
първи етаж?!
там изобщо слънце има ли :(


27.9.07

it means nothing

























а после ще си имам подсказка от София
и после защо не ни вдъхновявали..
защото ще свърши на 35 от засада
решено е.


трябва малко edit:
вечерта продължава с разни песни за седем дъждовни дни
май не ми се излиза
сеДем мЪрзеливи дни
пък аз искам само един понеделник
докато всички отиват на работа, училище, в университетите, автобусите, влаковете, аз ще си получа кафето късно
даже може да е сиво времето
и ще е перфектно
сивите, мрачни, сумрачни дни са по- дълги от слънчевите
това си е факт
стаята не я искам преобърната (макар че изобще не знам още ще имам ли стая, или ще потърся пейките .. мхм, или добрите стари кътчета в онзи триъгълник аз си го спомням,
за да си припомня как беше, а после ще разправям на двете си дружки)
и поооосле ще се протягам мързеливо и ще е цветно
и топло
и мммм, искам си познатите лица с познатите усещания и i need a hug от ...
във въздуха някои молекули миришат на сандалово дърво
в моята стая - зелена ябълка
а там - мухоморка
колко дълго е прекалено дълго за тръпките?
а колко бързо се забравят очите?
и както пее All I want is us to be happy...Us not Me.

26.9.07

...

'ако е толкова хубаво да си свободен
ще ми кажеш ли
защо не знам
какво да правя със себе си'



и ето там един модерен човек си върви по пътя и той сигурно знае какво прави със себе си и..
и най- вероятно си е достатъчен
само че аз, мило чудовище, имам нужда от друго
и друго е това, което искам
не небостъргачи
не магистрали
не залези над блокове
или не само това
не само спокойстие
а да се събера
и всичките съставни части да са на местата

и няма да вървя бързо
не
никакви бързи стъпки

25.9.07

i like the things that u hate



едно време заспивах на нея.. а най- добре се изгубвах в inhaler.

24.9.07

тази история не свършва тук

о, тази история никога не свършва
в прашни кутии на тавана
в чанти под леглото
тя никога не свършва
и ти
ти
и ти
с изтъркани ръце
подбити крака
и изхабени от взиране в небето очи
не можете да направите нищо
и нищо
е думата, залепнала за устните ви

ден след ден
ставане
(здравей, как си)
кафе
(студено)
автобус
и хора
лягане
ден след ден

тази история не свършва
тук
а аз не съм разказвачът
добрата фея
момичето с танцуваща походка
аз съм
май враг
и ако ми скочиш
ще отвърна

че ден след ден
нощ след нощ
се мяташ
като Елена в кутия
и не можеш да надскочиш
себе си
мен
другите
никого
защото ден след ден
слушаш как ти обясняват
бъди благоразумен
кротък
мил
и никога, ама никога
не посягай към слънцето
и така трябва
така е трябвало и така ще бъде

а така ми омръзна
да слушам разумните ви доводи
да не мисля
за Сингапур
и Гватемала
Хавана
и Хемингуей
мохито
или ром
малкото негърче с плитки
червената рокля
и фенерът на прозореца

ден след ден
аз май съм ти враг
и те блъскам в другите Мои
които не са ти
и не можеш ли да разбереш,
че с всяко вдишване ти пиша
писмо,
чиято история не свършва тук,
а може би на някой пуст
плаж
някъде из моретата,
които липсват на картите
и никога няма да бъда
брит поп
хард кор
алтърнатив
изобщо каквото ти хрумне
слушател
а ще слушам
как пясъкът превзема
Сахара и я превръща
в пустинята, която превръща
луната
в кървава.

тази история не
свършва тук.

обаче ще й сложа точка, която лесно ще стане многоточие.
и какво, ако ти кажа, че не съм като другите ти Други.
ами не съм.
можеш да ме скриеш в тъмното.

18.9.07

love me if you dare

и ти казвам,
че човек не може да се бори вечно с 'трябва-не трябва' случващите се неща
и той не трябва да спира поривите си сега, нито никога
не трябва.
няма значение, че ще има още много
че ще се случва още много
това, което става, е тук и сега и тук и сега си такъв, какъвто си
не може вечно да стискаш зъби и да продължаваш напред без какъвто и да било спомен след това и процедено през зъби 'you didn't hurt me' (ние слушаме песни на чужд език, ние можем да говорим на чужд език, аз мога да бъда и злобар)
стига вече 'не ми пука'
веднъж и само веднъж този човек е в живота ти и какъвто и да е, каквото и да прави, е уникален
тук и сега

купи си пистолет, моето момче
и стреляй право към небето
та дано
най- накрая
успееш да застреляш падащата си звезда
и си намериш късмета,
защото аз не мога
вечно да пазя
женското
или каквото и да било начало в себе си
да ти се усмихвам
мило
кротко
и да стискам зъби

никога не съм била падаща звезда
затова куршум
не ме лови
но обичам да се настанявам
в чуждите мисли
и вече не знам
аз ли съм
или съм тя
ти на кого говориш
кого докосваш
с кого си тръгваш
в твоята глава ли е толкова тъмно,
или аз никога не съм можела
да светя
и да успокоявам
пощурелите ти вдишвания
издишвания

наречи го
както искаш
раздовяване
ревност
можене
способност
но да чувам всички гласове
чиито интонации
са на върха на езика ми
но той не прозинася моите думи
а други
ме кара да се крия
навътре в тъмното
и да не задавам никакви въпроси
на глас
защото
знае ли човек
кой може да чуе

и така не искам
аз да отговарям

вземи си пистолет, моето момче,
застреляй я накрая тази падаща звезда.

14.9.07

...

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ


От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се смемним
с жената под дървото.
И.Г.


проклет ден
проклета вечер
музиката към него burn my shadow... away
unkle са за тези моменти, които се случват веднъж на няколко месеца, когато нищо не върви, а комуникацията е толкова безлична, че направо се губя в нея и се чувствам по- малък човек
някои хора изгарят утрешните си дни
аз мога да изгоря само някои стари ръбчета
останалото пазя
проклета вечер.

половин човек.

11.9.07

БбБбРрРрРрРрРрР




моята лЮбима, лЮбима песен
бРрРрРрРрРрРрРрРрРр

9.9.07

искам!искам!искам!

I picked you out of a crowd and talked to you
I said I liked your shoes
You said, "Thanks, can I follow you?"
So it's up the stairs and out of view
No prying eyes
I poured some wine
I asked your name, you asked the time

Now it's two o'clock
The club is closed
We're up the block
Your hands on me; Pressing hard against your jeans
Your tongue in my mouth, trying to keep the words from coming out
You didn't care to know who else may have been you before

I want a lover I don't have to love
I want a girl who's too sad to give a fuck
Where's the kid with the chemicals?
I thought he said to meet him here but I'm not sure
I've got the money if you've got the time
You said it feels good
I said, "I'll give it a try."

Then my mind went dark
We both forgot where your car was parked
Let's just take the train
I'll meet up with the band in the morning

Bad actors with bad habits
Some sad singers they just play tragic
And the phone's ringing and the van's leaving
Let's just keep touching; let's just keep... keep singing...

I want a lover I don't have to love
I want a boy who's so drunk he doesn't talk
Where's the kid with the chemicals?
I've got a hunger and I can't seem to get full
I need some meaning I can memorize
The kind I have always seems to slip my mind

But you, but you...

You write such pretty words
But life's no storybook
Love's an excuse to get hurt
And to hurt.
Do you like to hurt?
I do, I do

Then hurt me...


без последното hurt me, моля
не мога да спра да си представям.. всеки път друг на мое място и онова sick feeling после, все едно са те хванали на местопрестъплението
началото е заседнало в главта ми.. как постоянно вместо моя глас чувах чужд и това и това и това е било правено преди.. не от мен, не така, но правено
и всичко като по филмите
камерите са ми очи
и после i need a lover i don't have to love
обаче приемам всичко лично!

7.9.07

...

такива хубави дъждовни вечери
не бива да бъдат оставяни сами на дъждовните си капки
а трябва
да се вземе лятната завивка с много цветове по нея,
за да скрият хлада на вятъра и тишината
( туристи вече няма
и градът е оставен сам на себе си
в задните дворове се чуват кучета
и капки
и нищо друго
сякаш цела вечност само е валяло)
и под нея
тихо да разказвам...
докато очите привикнат с тъмнината пръстите ми вече ще са заспали

сега е времето на градските приказки и ром
но не на висок глас, а шепот...
онази жена там не е никога сама и за да не дишат
другите въздуха й всяка вечер в 6 застава на терасата да храни птиците
оноВа дете е Иван и обича да цели котката с воден пистолет
на 7 той вече знае
каква е цената на смеха му и с умилкване
подкупва баба си за бонбони
кучето долу е чуждо
късно вечер върви след мене
и гони сенките по улицата
а на мен в очите ми растат индигови цветя и се чудя
кога ли ще се появят по цялото ми тяло
та да забележиш уханието на цветчетата и да питаш
'как ги отгледа така великолепни тази есен'
и всъщност всичко това е,
защото е просто толкова глупаво
да оставя тази вечер на дъжда й
на нея са й нужни двама, за да даде цялото време на света
да се промуши между капките и да спре в шепите им
та да усетят захлаждането и изтягането на часовете, но да не им пука
двойно капучино с много сметана
по средата на нощта
върховете на пръстите са намерили пътя си
из тъмното
няма дума за това и не ми трябва
то е само в главата ми
no
мисля, че мога да заспивам до теб

3.9.07




пускам си я аз:

!

news from nowhere (bla bla bla)

няма я цели седмици
и в нощите
само лятната жега
на вълни приижда
сякаш сресала косите й
се опитва на нея да ухае
да проникне във очите й
мене да излъже

аз познавам шоколада
на ръцете й
сладката извивка
на краката й
до колене потънал съм
в смеха й
\'тя за мен
е карамфил и канела\'

няма я цели седмици
земята дано да изсъхне
без нея
не усещам времето
и измервам само приливите
на гладните им погледи

нея я няма
казвам ви,
няма я цели седмици
затворена в шушулките канела
в солта на вълните
във въздишките по устните

няма я нея
няма я
остана някъде под сърцето


не е лесно да не дадеш да се разочароваш... даже и когато толкова упорито се опитваш да не го разрешиш... понякога никак не се справям с въображението си, с идеите да направим това и онова.. да покажа това, да накарам да усетиш онова... затова, когато падаш, падаш отвисоко.. има си и добра страна, само че сега е малко тъмно и не я виждам
damn it