ние притежаваме нощта,
само когато затворя очи
и в тъмнината зад тях
си измислям хора
нещо
някой
с най- сигурните прекрасни ръце
на света,
в които съм по- малка от прашинка.
в тези дни с домашни, контролни, студ и никакво време имам нужда от мое си място,
от прегръдки (и да не мисля за Проблеми и глупости), а не думички по телефона и успокоения, че
понеделник, вторник и сряда,
четвъртък и петък
не са страшни
аз пък казвам: страшни са.
имат прекалено много
часове
с прекалено много
минути
и никога не съм сигурна
в края.
и после
тръгвайки с понеделник
и заспивайки с петък
съм като предател,
който само иска и иска.
искам Големи думи
и погледи само за мен,
искам цветя
искам звезди
искам да има смисъл
искам шоколади
искам дни само за мен
липсва ми
страх ме е да ми липсва толкова
No comments:
Post a Comment