Случвало ли ви се е...
въздухът на един ден да е наситен с въздуха на друг, вече отминал?
Светлосенките, движението на пердето при вятъра, ъгълчето от съседната тераса, дори чайките да бъдат чайките от онзи следобед ( нищо, че там такива птици нямаше, имаше само отворен прозорец, много светлина и групички хора, минаващи наблизо, а аз толкова не исках да тръгвам и така желаех да го върна отново...)
Случвало ли ви се е...
да живеете едновременно в два дена и да не различавате истинския...
и

summer moved on
and the way it goes
you can't tag along

цветя срещу бензин

Единственото спокойно място в този район след няколко дена ще бъде превърнато шумна бензиностанция за бързи коли/ пътуващи пари и мръсен въздух.
Старите каменни пейки ще стрият на прах, ще изхвърлят цветята (а те са наистина много) и ще изкоренят дърветата.
Цветните оранжерии са точно срещу нашата тераса и лятото предлагат разнообразие от зелени цветове, достатъчни, за да си отмори окото от сивото на пътищата. Не усещаш уличното движение там, нито пристигащите/заминаващи влакове и винаги е/беше пълно с жени.
Около нас разрушават всичко - старата къща с бръшляна по стените, изравниха двора с черешовите дървета, сега и оранжериите.
Препъваме се във викащи работници и огромни строителни камиони, които аха аха да те смачкат. Променят улицата, която познавам, като я правят грозна и пренаселена.
damn

i wanna do what common people do
i wanna sleep with common people...


аз искам... нещо, което...

Официално вече край с ученическите години..
Отбелязахме събитието както подобава.
Два дни безумни мятания насам натам.
Събирания в пенсионерски клубове с уморени полицаи и една дупка по средата на града, която по определено време на денонощието е най-подходящото място.
Изглежда се разбираме добре с хора, които сме бъзикали на белот...лошо няма, освен като изключим факта, че повече няма да се видим.
След лудия смях, шеметното ни изпълнение на To The Moon And Back :P, срещата с Гено (колко им се радвам на двамата!), когото не бях засичала от дълго време - простено му е, от ръкостискането още ме боли ръката, отдавна не се бях радвала толкова много на някого, отдавна никой не ми се беше радвал толкова, че да ме върти и върти, и върти, и да крещи на Control Machete и Sublime.
Среща с тях двамата - някъде из морската.
Продължителност - според зависи.
Неопределено, неясно, без рамка, май защото не съм спала от два дни.
Снощи луната, морето, многото коктейли (моля, заповядайте, всеки петък в Авеню и общо взето пийте на воля), спънатите крачки и шумното избухване на групата, завършило със спринт след един влак.
А някой искаше да се забие в кръчма с маймуна и напушени китайци/корейци/японци.
Прав му път.
Пък сега тъпото чувство, че no man is an island.
A в момента съм като самотен остров, който няма дори пясък, нито вятър, нито вълни, които до го заливат.

Време е за нещо смислено все пак.
Поне за две-три свързани изречения.
Пффф, не искам, нямам смисъл.

i'm sorry
that i can't deny
feelings
that i pull aside


i need to get some sleep
i can't get no sleep...

spiders

The piercing radiant moon,
The storming of poor June,
All the life running through her hair,
Approaching guiding light,
Our shallow years in fright,
Dreams are made winding through my head,
Through my head,
Before you know,
Awake,
Your lives are open wide,
The V-chip gives them sight,
All the life running through her hair,
The spiders all in tune,
The evening of the moon,
Dreams are made winding through my head,
Through my head,
Before you know,
Awake
Through my head,
Before you know,
Before you know I will be waiting all awake,
Dreams are made winding through her hair,
Dreams are made winding through her hair.
SOAD

нужда от думи?
няма.

До моя Друг, който го няма...
До моя Друг, който не е мой...
До моя Друг, който е уютен, който...
потъва във Vodoo, живее някъде, но не и тук.
До моя Друг, който не е Аз, който няма посока, но върви.
До моя Друг, за когото е важен начинът, който не убива...


До мен, която се обърква все повече и повече, която...
може да бъде затворена в кутия.
До мен, която се губи в капката мляко.


И пак...
До моя Друг, който ще вали цял ден и ще потъмни синия цвят на небето.
До моя Друг, който ще избяга от павираните улици....
който не е соларно изображение на стара снимка, която ...
забутана в изтъркан албум бавно пожълтява.

До моя Друг, който не е Аз.

...It's your right and your ability
To become my perfect enemy...

кошмар преди...

Say it once, say it twice...
take the chance and roll the dice
ride with the moon in the dead of night...


Дами и господа...
погледнете назад.
Погледнете мен.
Виждате ли сянката на къдравия смях?
Дами и господа, говорете.
Изговорете дъха си.
Всичко, което сте искали, всичко, което можете да имате
е вредно.
Дами и господа,
поклонете се, светете в неонова светлина, но не бъдете моно.
Бъдете...сини, но не и сиви.
Дами и господа, пожелавайте успех
и жънете мрачните звуци на тихия вятър.
Дами и господа, потънете в мекия стол и не
правете хартиени хора.
Дами и господа...
"имате ли ли дракони за убиване?"
прозорци за проветряване?
ръце да уловят непотребните дълбочини?
смелост да тръгнете след зарчето?
вяра в цифрите?
доверие на водата?
Дами и господа...
не съм се загубила из "зелените хълмове на земята",
не съм потънала in mE.
Дами и господа,
Sarah Blasko - Remorse

Вятър, вятър, вятър...
Солено, солено, щипчиво,червено...
Съблича усмивката пред вратата, сгъва я прилежно и се заплете грейналото слънце.
Знам един свят, където няма, няма, няма, няма...
Знам едно цвете, което...
Знам един път, който води към славата
и една тераса, която гледа към слънчогледите.
Знам, че живее в няколко часа,
знам, че скита в праха под леглото,
че обърканите погледи на фаровете задълбочават мъглата.
Гъста като мляко.
Разходките вътре извеждат навън.
Разходи се из себе си.
5о минути от новия ден и знам какво ще носи сутринта.
Химия, миришеща на амоняк, и 24 часово препускане по/зад/ срещу/в завоите.

Confide in me

blessed are the minds untainted???
why?
fEvEr
два изхода от никъде и за нищо
счупени чаши
глухи тунели
лимонени дървета
и един нереален шамар.
Ако тази вечер не спра снимките утре ще са ужасни.
Вчера, синьо небе.
Ако можеше само за малко да врътна времето, но пък...
Пф, звучи така, сякаш земята е спряла да се върти...
Спрете земята, искам да сляза!
tOO lOst in... mE :/

oблачно

Биология в ябълкова стая.
Тъмно небе.
Гларусите все още ме изтръгват от уроците, чуват се приглушени разговори, смях и затръшваща се врата.
Шантав ден
или може би желанието за такъв.
Оскъдни думи, оскъдни мисли.
Облак,за да мога да се скрия, а не трябва.
Но пък беше хубаво, напук на всичко беше :).

i'm the rain

teardrop on the fire..
Ако валя прЕкалЕно обилно дали щЕ изчезна?
Ако глЕдам прЕкалЕно дълго дали щЕ ослЕпЕя?


ДраконитЕ тази вЕчЕр почиват и нЕ жЕлаят да танцуват за мЕн.
Та то (момичЕто) сЕдяло до късно вЕчЕр и обикновЕно нЕ спускало завЕситЕ. Една нощ, привидЕниЕ кацнало на малката тЕраса и почукало на прозорцитЕ. МомичЕто отворило и така в кухнята си добритЕ хора отглЕждали Едно всЕ ощЕ нЕвръстно привидЕниЕ, коЕто скоро пораснало. ХодЕло на лов за морска мъгла и обикновЕно хващало в мрЕжитЕ си морски игли, които забождало в коситЕ на момичЕто. Мъглата прибирало в ъгловата кутия, скрита зад лЕглото.
Станало лярно врЕмЕ и дата на годишната срЕща наближавала, но привидЕниЕто нЕ искало да ходи. Затова сЕ затворило в Една пудиЕра и попаднало на най-лудото място, коЕто можЕ да (нЕ)същЕствува. В оглЕдалото било горЕщо, имало пясък, а пустиният вятър бил също луд.
РЕкитЕ обърквали посокитЕ.
И в този миг драконитЕ рЕшиха, чЕ Е врЕмЕ да танцуват.
ПривидЕниЕ всъщност нЕ Е същЕствувало по простата причина,че тЕ разрушиха тЕрасата...

Смислици и бЕзсмислици...
Точки, запЕтаи, многоточия.
ЛЕка нощ бЕз прЕгръдка и сънуван дъжд можЕ би.
Понякога се чувствам бЕцвЕтна.

Coquette, Circus Girl

Нова, странна, объркваща музика.
Хубав днешен ден.
Изкаран точно по женски с всички глезотийки, които го правят толкова необвързващо весел.
Нова прическа, нови очи с нов поглед, същите изтъркани мисли.
Нови устни дори...
Butterfly Bodyguard...
Пиша по най-невъзможно несвързания начин.
И съответно вече нямам желание.

...
You made me a shadowboxer, baby.
I wanna be ready for what you do.
I been swinging all around me.
’cause I don’t know when you’re gonna make your move
...

нЕ искам днЕс да идва.
Щурата мокра морска градина ми харЕса.
СлЕдващия път просто щЕ сЕдна някъдЕ и щЕ сЕ заглЕдам в зЕлЕното на дървЕтата.
А сЕга... сЕга потъвам дълбоко в Morphine.
ЦигарЕн дим, тъмна стая и саксофони, ЕдинствЕното, коЕто липсва Е силуЕтът на Филип Марлоу в мъглата..

Smile Lines

ХайдЕ, Яно! Подай рамо.
НЕ съм го правила от вЕковЕ.
Има прах по мЕн.
НЕка сложа началото, така или иначЕ щЕ Е само за мЕн.
Къщичката зад ъгъла и уханиЕто на смокини... изпуснатият лист хартия, ситно изписан и смътната мисъл, чЕ можЕ да Е любовно писмо, признаниЕ, карта, а най-вЕроярно щЕ сЕ окажЕ страница от скучна тЕтрадка по матЕматика.
Момини сълзи на чЕрния плот и сух въздух в стаята малко прЕди началото на новия дЕн.
ЗалЕзната свЕтлина над морЕто, когато сЕ прибирах.Уличката на магазин "Зад ъгъла", свЕжозЕлЕна и пролЕтна.ОчитЕ ти отморяват и изгубват срЕД листата. Ако са зЕлЕникави като моитЕ сякаш сЕ изпълваш отвътрЕ.
Само той щЕ разбЕрЕ, ако "той" наистина има.Пък и да няма...
МожЕ ли да можЕ отново да пиша?
Искам, имам нуждаДа имам жЕланиЕ... имам.
Да имам възможност... малка и скромна Е, но я имам.
Да имам идЕитЕ... имам ги.Само чЕ пръститЕ ми нЕ слушат, мислитЕ нЕ сЕ подрЕждат, а очитЕ започват да сълзят...ДумитЕ ми губят смисъла си и при всичкитЕ ми 18 години сЕ усЕщам малка и много мълчалива...
И всЕ пак смЕсицата от момини сълзи, мокри улици и дъх на смокиново сладко навяват сянки от стари мисли...
Една дискотЕчна зала по срЕдата на града. Група дЕчурлига. шляпащи прЕз лятото и ароматът му, затворЕн във виното от глухарчЕта, подрЕдЕно спрЕтнато по рафтовЕтЕ.
Понякога въпросът нЕ Е в оцЕляванЕто, а в начина.
За да си, трябва да виждаш разликата.
ОплакванЕто Е различно от сподЕлянЕто.
И сълзитЕ нЕ горят.
ГръмотЕвицитЕ нЕ разтърсват зЕмята, а мЕн.
Искам да спя.НЕ мога да го чакам.
ЦЕлувка ли? Забрави.