Smile Lines

ХайдЕ, Яно! Подай рамо.
НЕ съм го правила от вЕковЕ.
Има прах по мЕн.
НЕка сложа началото, така или иначЕ щЕ Е само за мЕн.
Къщичката зад ъгъла и уханиЕто на смокини... изпуснатият лист хартия, ситно изписан и смътната мисъл, чЕ можЕ да Е любовно писмо, признаниЕ, карта, а най-вЕроярно щЕ сЕ окажЕ страница от скучна тЕтрадка по матЕматика.
Момини сълзи на чЕрния плот и сух въздух в стаята малко прЕди началото на новия дЕн.
ЗалЕзната свЕтлина над морЕто, когато сЕ прибирах.Уличката на магазин "Зад ъгъла", свЕжозЕлЕна и пролЕтна.ОчитЕ ти отморяват и изгубват срЕД листата. Ако са зЕлЕникави като моитЕ сякаш сЕ изпълваш отвътрЕ.
Само той щЕ разбЕрЕ, ако "той" наистина има.Пък и да няма...
МожЕ ли да можЕ отново да пиша?
Искам, имам нуждаДа имам жЕланиЕ... имам.
Да имам възможност... малка и скромна Е, но я имам.
Да имам идЕитЕ... имам ги.Само чЕ пръститЕ ми нЕ слушат, мислитЕ нЕ сЕ подрЕждат, а очитЕ започват да сълзят...ДумитЕ ми губят смисъла си и при всичкитЕ ми 18 години сЕ усЕщам малка и много мълчалива...
И всЕ пак смЕсицата от момини сълзи, мокри улици и дъх на смокиново сладко навяват сянки от стари мисли...
Една дискотЕчна зала по срЕдата на града. Група дЕчурлига. шляпащи прЕз лятото и ароматът му, затворЕн във виното от глухарчЕта, подрЕдЕно спрЕтнато по рафтовЕтЕ.
Понякога въпросът нЕ Е в оцЕляванЕто, а в начина.
За да си, трябва да виждаш разликата.
ОплакванЕто Е различно от сподЕлянЕто.
И сълзитЕ нЕ горят.
ГръмотЕвицитЕ нЕ разтърсват зЕмята, а мЕн.
Искам да спя.НЕ мога да го чакам.
ЦЕлувка ли? Забрави.