Официално вече край с ученическите години..
Отбелязахме събитието както подобава.
Два дни безумни мятания насам натам.
Събирания в пенсионерски клубове с уморени полицаи и една дупка по средата на града, която по определено време на денонощието е най-подходящото място.
Изглежда се разбираме добре с хора, които сме бъзикали на белот...лошо няма, освен като изключим факта, че повече няма да се видим.
След лудия смях, шеметното ни изпълнение на To The Moon And Back :P, срещата с Гено (колко им се радвам на двамата!), когото не бях засичала от дълго време - простено му е, от ръкостискането още ме боли ръката, отдавна не се бях радвала толкова много на някого, отдавна никой не ми се беше радвал толкова, че да ме върти и върти, и върти, и да крещи на Control Machete и Sublime.
Среща с тях двамата - някъде из морската.
Продължителност - според зависи.
Неопределено, неясно, без рамка, май защото не съм спала от два дни.
Снощи луната, морето, многото коктейли (моля, заповядайте, всеки петък в Авеню и общо взето пийте на воля), спънатите крачки и шумното избухване на групата, завършило със спринт след един влак.
А някой искаше да се забие в кръчма с маймуна и напушени китайци/корейци/японци.
Прав му път.
Пък сега тъпото чувство, че no man is an island.
A в момента съм като самотен остров, който няма дори пясък, нито вятър, нито вълни, които до го заливат.