Вятър, вятър, вятър...
Солено, солено, щипчиво,червено...
Съблича усмивката пред вратата, сгъва я прилежно и се заплете грейналото слънце.
Знам един свят, където няма, няма, няма, няма...
Знам едно цвете, което...
Знам един път, който води към славата
и една тераса, която гледа към слънчогледите.
Знам, че живее в няколко часа,
знам, че скита в праха под леглото,
че обърканите погледи на фаровете задълбочават мъглата.
Гъста като мляко.
Разходките вътре извеждат навън.
Разходи се из себе си.
5о минути от новия ден и знам какво ще носи сутринта.
Химия, миришеща на амоняк, и 24 часово препускане по/зад/ срещу/в завоите.