слънцето може и да не се показало нито веднъж през Онзи ден и небето да е било сиво, сиво до болка, но...
през тези няколко 24 спомена, кратки като часове, забравихме, че съм собственик на лошото време и си направихме свят...
като житно поле в разгара на най-голямата, страшна жега.
напоследък ме няма
все една да хванеш слънчев отблясък само за малко и сградите вече не принадлежат на този град
а на друг, който си мернал за минута, но си усетил, че в малките му улици нещо те привлича и припомня, и ухае на път най-вече, на възможна отправна точка

имам си малко черно сърце
и с него съм все едно откраднат човек
имам си дъждовни капки над леглото, три заблудени звезди
и малко черно сърце
с него заедно се губим
с него много обичаме да объркваме и да ни объркват, защото сме всъщност прекрасно заплетена купчинка от бодлички
аз и моето черно малко черно сърце
което никак не убива
защото ако се вгледа някой добре, ще види, че черното изобщо не му прилича
и че всъщност не става дума за мен, а пак нещо гъделичка пръстите ми
и че красивите точкови отпечатъци избледняват,за да не може вече никой да прескача по тях, през тях, към тях...
о, и след това да трябва да се връща
страните книги от последните дни оставят особени чувства и ние не живеем в лабиринт от прашни стаи
децата не обичат да мъчат
по ъглите се крият сенки, но са усмихнати
пее ми се, пее, пее, пее
влезли са под кожата ми, кожена
имам гъдел!
водя диалог със себи си - все едно, че е пред мен
няма ли най-накрая да въздъхнат тези горчиви треви
сънувах, че сънувам
как сънуваш, че ме сънуваш
и в съня си се протягаш сънено
за да стигнеш мен - сънена
и блажено далеч от теб... съвсем нехаеща

and I called your name
my cocaine

i don't mind
i think so
i will let you go