много обичам късно-ранните a-ha
може би защото само тогава си признавам, че ги слушаме и че ми е ясно за какво ми се иска да пеят, как ми се иска да го пеят
или защото онова лятно момиче показа песента за края на началото ( а не началото на края)
you'll never get over me
i'll never get under you
при все, че е поза с времето, която е удобна, защото е стара, пък аз я познавам добре
съжалявам
колкото повече забравям, толкова повече не намирам думи
и сивото се настанява наоколо, вече не на гости,
а като пазач
не те усещам в себе си и не искам, защото просто успявах да мисля чрез теб за мен
сега си има една думичка, в която не си допуснат, и никакви документи няма да бъдат достатъчно легални, за да преминеш
през причинно-следствената връзка
моята щастлива Миглена ме учи как да не забравям за себе си през много гласове зад нея и смехът пред мен
та в нейната стая с дух на много будни вечери се крият моите дракони, но джобен формат
да, нощите многат да бъдат много хубави и без твоите очертания, а да се крият в припукването на тумбестата печка и мъничките електрически
искрици от върха на пръстите
you're not the only one
въпреки че всеки е уникален в себе си и за себе си
с отрицания не се стига до никъде, само може да стане по-зле
няма да отричам повече
снегът е хубав, строежът е нов, но с надежда да бъде запълнен с бъдеще
кожата като кадифе, белезите - приказка с минало, за да си вземе някой, ако трябва
и между борбата, пренесла се на две легла, мярваш нечие радостно лице
алокохолен пламък ухае уютно
очите ми са странни - да, но пък ти позволяват да ги гледаш дълго, дълго, току - виж си се изгубил, а аз нямам карта за обратния път
и както вече не трепвам от звука при изстрел, мисля, че мога да кажа - дежурна съм на поста ден-нощ, но ми харесва
харесва
защото
виждам как бавно просветлява сутрин и как бързо си отива съня
мога да уча с желание, близко до настървение
в автобуса заспалите лица са красиви и разменяме ноти само с погледи
защтото с отварянето на вратата викам 'лека нощ, мрак' и знам, че ще се върне пак
малко преди да прегърне слънцето зад планината
и защото през прозореца преди да тръгнем ми подадоха общ спомен, който обичам.