30.1.07
29.1.07
...
Can you hear them
The helicopters
I'm in New York
No need for words now
We sit in silence
You look me
In the eye directly
You met me
I think it's Wednesday
The evening
The mess we're in
And ooooh...
The city sunset over me
The city sunset over me
Night and day
I dream of
Making love
To you now baby
Love making
On screen
Impossible dream
And I have seen
The sunrise over the river
The freeway
Reminding of
This mess we're in
And ooooh...
The city sunset over me
The city sunset over me
The city sunset over me
The city sunset over me
What were you wanting / What was that you wanted
I just wanna say
Don't ever change now baby
I'd thank you
I don't think we will meet again
And you must leave now
Before the sun rises
Over the skyscrapers
And the city landscape comes into view
Sweat on my skin
Oh
This mess we're in
Ooooh...
The city sunset over me
The city sunset over me
The city sunset over me
The city sunset over me
23.1.07
22.1.07
...
Ние сме доставени малки хора. Аз съм доставен малък човек и го знам това, откакто знам, че главата ми е съвсем, съвсем празна. Само тази мисъл дрънчи из нея и аз я гоня из всички самотни местенца, където опита да се скрие. Когато порастна няма да стана нито кенгуру, нито тигър и е много възможно да стана поредното нещо из останалите редовни неща.
Да ти призная ли, човечко, че вечер едва заспивам, защото чувам как духа вятърът из празния ми мозък, провира се по ъглите, пълни с нищо и ме кара да не усещам нищо по моята не имаща я кожа.
Ако ме е страх от безличните лица, то е по съвсем егоистични причини. Ужасява ме мисълта, че и моето може да е едно от тях – без никаква емоция и съвсем заспало, толкова незабележимо, че трепвам само като си го помисля. Още не мога да проумея, че като мен има много. Верроятно вчера дори се блъснах в себе си и на себе си се извиних. Моята уникалност е много ранима и тъй като съществува май само и единствено за мен, не е с нищо забележителна.
Когато попадна в тази дупка, всичко дере – и небето ми дере, и гласът ми дере, и светлината ми боде очите, и ми се иска да се свия на кълбо, за да спре това, а когато заспя да има някой ( ама не ТиНеСи ) и да не си спомням.
Защото после, когато отмине, всичко ще е пак наред и няма да има никакъв проблем да се смея и да се блъскам в разни хора.. понеже ще знам, че всеки за някого е свят. И че всеки свят си има своите тайни и толкова интересни места, които никога и никъде не се повтарят, а ги има само веднъж и за винаги. А тъй като изключителността е най- забележителното нещо, което може да ти се случи, ще се радвам.. И самотните хора няма вече да са самотни, нито пък ше бъде тъмно в ума ми.
Така че е въпрос на време това да отмине. Усещането who cares, who sees anything трябва да остане някъде назад.
And all the roads we have to walk along are winding
And all the lights that lead us there are blinding
There are many things that I would
Like to say to you
I don't know how
Because maybe
You're gonna be the one who saves me ?
And after all
You're my wonderwall
Да ти призная ли, човечко, че вечер едва заспивам, защото чувам как духа вятърът из празния ми мозък, провира се по ъглите, пълни с нищо и ме кара да не усещам нищо по моята не имаща я кожа.
Ако ме е страх от безличните лица, то е по съвсем егоистични причини. Ужасява ме мисълта, че и моето може да е едно от тях – без никаква емоция и съвсем заспало, толкова незабележимо, че трепвам само като си го помисля. Още не мога да проумея, че като мен има много. Верроятно вчера дори се блъснах в себе си и на себе си се извиних. Моята уникалност е много ранима и тъй като съществува май само и единствено за мен, не е с нищо забележителна.
Когато попадна в тази дупка, всичко дере – и небето ми дере, и гласът ми дере, и светлината ми боде очите, и ми се иска да се свия на кълбо, за да спре това, а когато заспя да има някой ( ама не ТиНеСи ) и да не си спомням.
Защото после, когато отмине, всичко ще е пак наред и няма да има никакъв проблем да се смея и да се блъскам в разни хора.. понеже ще знам, че всеки за някого е свят. И че всеки свят си има своите тайни и толкова интересни места, които никога и никъде не се повтарят, а ги има само веднъж и за винаги. А тъй като изключителността е най- забележителното нещо, което може да ти се случи, ще се радвам.. И самотните хора няма вече да са самотни, нито пък ше бъде тъмно в ума ми.
Така че е въпрос на време това да отмине. Усещането who cares, who sees anything трябва да остане някъде назад.
And all the roads we have to walk along are winding
And all the lights that lead us there are blinding
There are many things that I would
Like to say to you
I don't know how
Because maybe
You're gonna be the one who saves me ?
And after all
You're my wonderwall
21.1.07
...
do i care?
nope!
почакай само да изгубя и гривната!
и ей така да те изтрия
и да не те откривам по разни лица
и в дълги коси, които нямат нищо общо с мен
и да не си причинявам това
и няма да ти обещая, че няма да го правя повече... защото ще го
просто ми омръзна
понеделник, делник, бъде с мен в понеделник....
да бе, аз си тръгнах, знам
гумичката ни нещо не работи както трябва
или пък трудно се уча от грешките
понеделник, делник
моята седмица не трябваше да почва така.
nope!
почакай само да изгубя и гривната!
и ей така да те изтрия
и да не те откривам по разни лица
и в дълги коси, които нямат нищо общо с мен
и да не си причинявам това
и няма да ти обещая, че няма да го правя повече... защото ще го
просто ми омръзна
понеделник, делник, бъде с мен в понеделник....
да бе, аз си тръгнах, знам
гумичката ни нещо не работи както трябва
или пък трудно се уча от грешките
понеделник, делник
моята седмица не трябваше да почва така.
20.1.07
10.1.07
...
и си застанала
на ръба ми,
а така ми се иска
само
да те бутна
и никога повече
да не се издигнеш
в
очите ми,
та да не трябва
да стискам зъби,
да се усмихвам мило,
да броя на ум до три,
да милвам вся
катвоя болка,
да приемам пораженията
и победите.
вече ми горчи
***
горча сам на себе си.
като цигарен дим
се събирам
във въздуха
и гоня
светлината навън
и усещам всеки миг
ще те пропъдя от
мястото ти -
на ръба ще бъда аз.
***
на собствения си ръб
сам
ще се порежа -
опит да
надскоча очертанията,
да се изоставя,
да избягам,
да прескачам точките,
да живея като бурна интонация,
загърбил теб и себе си
извън редиците.
още толкова малко остава
вместо тебе
аз
да падам
общо взето така вървят дните и наистина не знам кой пада - аз ли в очите си понякога или онази моя любима сянка. и има едно упокоение - докато аз започвам да падам, но накрая все пак се спирам, тя май продължава до ръба и след него, а ТиНеСи просто стои отстрани и ни гледа. поначало е много по- лесно да си себе си, когато си приел нещата, които не си (също като нея и най- хубавото е, че е станало несъзнателно)
и вярваш-не вярваш, тук има много възможности да си направиш неща, за които ти трябва една камара време да бъдат осмислени и преценени.
днес обаче съм критична.
на ръба ми,
а така ми се иска
само
да те бутна
и никога повече
да не се издигнеш
в
очите ми,
та да не трябва
да стискам зъби,
да се усмихвам мило,
да броя на ум до три,
да милвам вся
катвоя болка,
да приемам пораженията
и победите.
вече ми горчи
***
горча сам на себе си.
като цигарен дим
се събирам
във въздуха
и гоня
светлината навън
и усещам всеки миг
ще те пропъдя от
мястото ти -
на ръба ще бъда аз.
***
на собствения си ръб
сам
ще се порежа -
опит да
надскоча очертанията,
да се изоставя,
да избягам,
да прескачам точките,
да живея като бурна интонация,
загърбил теб и себе си
извън редиците.
още толкова малко остава
вместо тебе
аз
да падам
общо взето така вървят дните и наистина не знам кой пада - аз ли в очите си понякога или онази моя любима сянка. и има едно упокоение - докато аз започвам да падам, но накрая все пак се спирам, тя май продължава до ръба и след него, а ТиНеСи просто стои отстрани и ни гледа. поначало е много по- лесно да си себе си, когато си приел нещата, които не си (също като нея и най- хубавото е, че е станало несъзнателно)
и вярваш-не вярваш, тук има много възможности да си направиш неща, за които ти трябва една камара време да бъдат осмислени и преценени.
днес обаче съм критична.
6.1.07
гледай ме как се отдалечавам
'гледай ме как се отдалечавам'
кънти навсякъде, докато не попие и в мен
в тези дни
няма място за безвремия
безверия
безбожности
притвори очи и все
едно не
ме виждаш
не ме е имало
няма ме
и няма болка
в ръцете
толкова лесно е
вече да дишаш
и въздухът се спуска
надолу
f for fake
пррредай се
следващия в редицата
в редицата ми
ти или тя
няма значение
ще бъдеш
сам
в главата си
и нека тръгна в
друга посока
виж сега
опитай да прегърнеш света
с моите ръце
да усетиш как боде небето над
главите ни
и как назъбеното слънце киселее -
лимон по устните
после искам да ми позволиш
да ти покажа
къде потъна Югът
и къде се издигна Северът
на всеки един ден
без теб
без мен
потъват континентите
и хората ги няма
няма ги птиците
и аз съм единственото
дърво, оцеляло
между
две издигания на
моретата
нейното име
пък било
истина.
f for fake
i know the pieces fit
i know the pieces fit
i know the pieces fit
гледай ме как се отдалечавам
кънти навсякъде, докато не попие и в мен
в тези дни
няма място за безвремия
безверия
безбожности
притвори очи и все
едно не
ме виждаш
не ме е имало
няма ме
и няма болка
в ръцете
толкова лесно е
вече да дишаш
и въздухът се спуска
надолу
f for fake
пррредай се
следващия в редицата
в редицата ми
ти или тя
няма значение
ще бъдеш
сам
в главата си
и нека тръгна в
друга посока
виж сега
опитай да прегърнеш света
с моите ръце
да усетиш как боде небето над
главите ни
и как назъбеното слънце киселее -
лимон по устните
после искам да ми позволиш
да ти покажа
къде потъна Югът
и къде се издигна Северът
на всеки един ден
без теб
без мен
потъват континентите
и хората ги няма
няма ги птиците
и аз съм единственото
дърво, оцеляло
между
две издигания на
моретата
нейното име
пък било
истина.
f for fake
i know the pieces fit
i know the pieces fit
i know the pieces fit
гледай ме как се отдалечавам
4.1.07
...
докато чакам the nightmare before christmas и слушам оттук отттам старите песни с нови гласове...
www.youtube.com/watch?v=6_YI_GHwfRg
филмчето е старо и тъжно.. и мрачно.. ама неговите винаги са мрачни
и музиката.
never be the same
never feel this way again
www.youtube.com/watch?v=6_YI_GHwfRg
филмчето е старо и тъжно.. и мрачно.. ама неговите винаги са мрачни
и музиката.
never be the same
never feel this way again
1.1.07
...
аз съм тъжното 
цветно
петно
в ъгъла на усните
изобщо на нечии устни
и
понеже е толкова сладко
да се усмихваш
се свивам
на кълбо
и не дращя,
защото отдавна
вече нямам нокти,
а цветовете са безболезнени
за тези, които
вярват,че слънцето е просто дупка
в небето над главите ни
и
понеже
все по- бързо изстиват
думите ти
и все по- бързо
ръцете ти падат безпомощни
отстрани до тялото,
ми се иска да ти кажа -
изглеждаш толкова
добре в очите ми,
че няма значение
кой върви до теб
през дните ти,
аз
винаги ще надничам
през рамото ти
без да спъвам
равния ви ход.
само вечер
ще усещаш пред прозореца, че
в мъглата
има нещо, което
не й принадлежи
и това нещо
е една шарена
сянка
отстрани
в трапчинките,
където никой
друг
освен
аз и твоят смях не пасва
***
но с утрото
мъглата си отива.
винаги.
цветно
петно
в ъгъла на усните
изобщо на нечии устни
и
понеже е толкова сладко
да се усмихваш
се свивам
на кълбо
и не дращя,
защото отдавна
вече нямам нокти,
а цветовете са безболезнени
за тези, които
вярват,че слънцето е просто дупка
в небето над главите ни
и
понеже
все по- бързо изстиват
думите ти
и все по- бързо
ръцете ти падат безпомощни
отстрани до тялото,
ми се иска да ти кажа -
изглеждаш толкова
добре в очите ми,
че няма значение
кой върви до теб
през дните ти,
аз
винаги ще надничам
през рамото ти
без да спъвам
равния ви ход.
само вечер
ще усещаш пред прозореца, че
в мъглата
има нещо, което
не й принадлежи
и това нещо
е една шарена
сянка
отстрани
в трапчинките,
където никой
друг
освен
аз и твоят смях не пасва
***
но с утрото
мъглата си отива.
винаги.
Subscribe to:
Posts (Atom)