...

Ние сме доставени малки хора. Аз съм доставен малък човек и го знам това, откакто знам, че главата ми е съвсем, съвсем празна. Само тази мисъл дрънчи из нея и аз я гоня из всички самотни местенца, където опита да се скрие. Когато порастна няма да стана нито кенгуру, нито тигър и е много възможно да стана поредното нещо из останалите редовни неща.
Да ти призная ли, човечко, че вечер едва заспивам, защото чувам как духа вятърът из празния ми мозък, провира се по ъглите, пълни с нищо и ме кара да не усещам нищо по моята не имаща я кожа.
Ако ме е страх от безличните лица, то е по съвсем егоистични причини. Ужасява ме мисълта, че и моето може да е едно от тях – без никаква емоция и съвсем заспало, толкова незабележимо, че трепвам само като си го помисля. Още не мога да проумея, че като мен има много. Верроятно вчера дори се блъснах в себе си и на себе си се извиних. Моята уникалност е много ранима и тъй като съществува май само и единствено за мен, не е с нищо забележителна.
Когато попадна в тази дупка, всичко дере – и небето ми дере, и гласът ми дере, и светлината ми боде очите, и ми се иска да се свия на кълбо, за да спре това, а когато заспя да има някой ( ама не ТиНеСи ) и да не си спомням.
Защото после, когато отмине, всичко ще е пак наред и няма да има никакъв проблем да се смея и да се блъскам в разни хора.. понеже ще знам, че всеки за някого е свят. И че всеки свят си има своите тайни и толкова интересни места, които никога и никъде не се повтарят, а ги има само веднъж и за винаги. А тъй като изключителността е най- забележителното нещо, което може да ти се случи, ще се радвам.. И самотните хора няма вече да са самотни, нито пък ше бъде тъмно в ума ми.
Така че е въпрос на време това да отмине. Усещането who cares, who sees anything трябва да остане някъде назад.


And all the roads we have to walk along are winding
And all the lights that lead us there are blinding
There are many things that I would
Like to say to you
I don't know how
Because maybe
You're gonna be the one who saves me ?
And after all
You're my wonderwall