...

аз съм тъжното
цветно
петно
в ъгъла на усните
изобщо на нечии устни
и
понеже е толкова сладко
да се усмихваш
се свивам
на кълбо
и не дращя,
защото отдавна
вече нямам нокти,
а цветовете са безболезнени
за тези, които
вярват,че слънцето е просто дупка
в небето над главите ни
и
понеже
все по- бързо изстиват
думите ти
и все по- бързо
ръцете ти падат безпомощни
отстрани до тялото,
ми се иска да ти кажа -
изглеждаш толкова
добре в очите ми,
че няма значение
кой върви до теб
през дните ти,
аз
винаги ще надничам
през рамото ти
без да спъвам
равния ви ход.
само вечер
ще усещаш пред прозореца, че
в мъглата
има нещо, което
не й принадлежи
и това нещо
е една шарена
сянка
отстрани
в трапчинките,
където никой
друг
освен
аз и твоят смях не пасва
***
но с утрото
мъглата си отива.
винаги.