26.5.07

...

намерен е откраднат реферат по история на философията
само че не се търси той, а нещо съвсем друго
трябва да е много напрегнато и забързано сега, особено в университета, обаче сме свидетели на затишие пред буря и стара музика отпреди две три лета, когато почнах да се случвам
вечер по улиците срещам едни мои стари сенки с любимите въпроси, ама аз вече нямам отговор, пък и не го искам
има дни, когато съм все едно празна орехова черупка - толкова твърда и не знаеш какво е имало вътре... имам си един сън, в който сме всички и е истински почти колкото мен
и нали някой беше казал, че сънищата са другият истински свят
искам да нареждам редове от думи
искам да нямам дъждовни облаци в ума
искам да не знам за онова място
иии искам безтегловност
искам да стана кенгуру или да викам по покривите... едно име или повече.. да го извикам.. да го признаеш на изгрев слънце, в началото на новия ден и абсолютно в края на нощта, си е смело и все едно се плезиш на...
после искам музика
празната стая, когато се върна, ще е съвсем скучна
и изобщо имам си две Весели - едната си живее в София и се справя някак си, на моменти е съвсем разумна.. през повечето време - не, но знае къде е границата.
и не, тя не е голяма, просто е на друго място. времето тече различно. тя говори различно. тя има хубави очи, които обаче трябва да са зад обектива. точка. тя си е друга.
моята Весела от Бургас си е същата. стаята й е същата, пътищата, по които се прибира, хората, папките, които вече искат нови имена, стихчето на вратата, онова над леглото.. изобщо не е пораснала и си има доказателство за това, обаче няма да го казва.

равносметката..
красив ден..
заради първите ми ягоди и череши тази година
честито ново начало, ТиНеСи.

21.5.07

what i got

Early in thE morning risin' to thE strEEt
Light mE up that cigarEttE and I strap shoEs on my fEEt
Got to find a rEason a rEason things wEnt wrong
Got to find a rEason why my monEy's all gonE
But I got a dalmatian and I can still gEt high
I can play thS guitar likE a mothEr fuckin riot
LifE is too short so lovE thE onE you got causE you might gEt
runovEr or you might gEt shot
NEvEr start no static
I just gEt it off my chEst
NEvEr had to battlE with no bullEtproof vEst
TakE a small ExamplE
A tip from mE takE all of your monEy and givE it up to charity
Lovin's what I got
It's within my rEach
And thE sublimE stylE's still straight from long bEach
It all comEs back to you you'rE gonna gEt what you dEsErvE
Try and tEst that you'rE bound to gEt sErvEd
LovE's what I got
Don't start a riot
You fEEl it whEn thE dancE gEts hot
That's why I don't cry whEn my dog runs away
I don't gEt angry at thE bills I havE to pay
I don't gEt angry whEn my Mom smokEs pot, hits
thE bottlE and goEs back to thE rock
Fuckin and fighting it's all the samE
Livin' with LouiE dog's thE only way to stay sanE
LEt thE lovin come back to mE

sublimE
yEah
yEah
lqlqlqlq.. можE да E shit, but do i carE?
nnnnnnopE.

18.5.07

...

ти си
тънък звук
в главата ми
и една малка сянка,
спряла в очите
ти се усмихваш
така че
небето почва да плаче
а аз не
попивам нито една сълза
защото
нямам сили
да спра пороя
и той тече ли
тече..
последната дума
се удави
и никой няма да я чуе
ти си
знак стоп
пред дъха ми
и аз спирам
а
'само с теб
ще вървя
през мъгли'
и не сън
,
а дим е около мен
и в теб
изгубих се
в извивките на
усмивката ти
и
ръцете ти в джобовете
предизвикват
гласа ми
да викам
не стой сам
там
спри ми птиците
направи ми
хвърчило
да мина
през всичките ти болки
пусни ме после
по вятъра
но
не стой
с ръце в джобовете!
слушай
'само с теб
ще вървя
през мъгли
'
аз съм нов завой
на пътя,
нова сянка,
спряла в очите ти!
аз съм
нов
обикновен
ден.


трябваше да минат дни, за да разбера, че е в главата ми
и трябваше да минат дни, за да кажеш, че не излиза от ума ти и трябваше да мине време, за да разбера
не говоря със себе си, а оборвам всяка твоя негативна мисъл и време има
с теб, но не без теб Остава се усещат перфектно и дните са и после нощите са дни, а нас ни няма
буря в небето е последната ми дума
черешови устни и онова тръпкавото усещане, че всичко е на ръба.. но пътищата се пресичат пак и отново.. може би.. и как така, тези последните последни са най- силни и важни и толкова отчайващо крайни, че в главата ти само това се върти и връщаш лентата назад, а след това бягаш като подгонен от бесни хали
и това глупаво време
върни ми го!

17.5.07

ТиНеСи, безкрайна моя, писна ми да ме дърпаш за ръката и да ти следя музиката и това как гърмят колконите и няма хора, а само аз и ти и пускаме песни, които ти кънтят в главата, рикошират в стените и после пак при теб се връщат
ТиНеСи не ми го взимай този път, не искам да го давам и себе си да ти давам.. не искам и няма
и после ТиНеСи обратното броене започна.. една мисъл, две мисли, три мисли
земята няма нищо общо с мен и
"само с теб
ще вървя през мъгли
Като сън, в който съм аз
Ще изгоря
Невидимо
Във вечността
и после, ТиНеСи
Какво си ти?
Целуваш ме
Защо съм с теб?
Дори незнам защо отново съм тук
Забързан пулс
Целувам те
Стоп!
"

и ТиНеСи.. дъхът му е в ръката ми и ей така го стискам и няма да го пусна
само с теб ще вървя...
едно две три
и съм на празен ход.. малка празна форма, на която могат много да дадат..
и изобщо ТиНеСи.. Остава, сещаш ли се, а?
аз съм важната спънка накрая
"земята няма нищо общо с мен"
нямам нищо общо с него, и със себе си.. може ли да си изляза от кожата?

4.5.07

...

гледката от този прозорец е съвсем различна
не безлична, само малко много различна
днес в 19:43 небето е съвсем мъгливо, дъжделиво и цветовете са убито сиви.. все едно е късна есен и дните са мъничета, а вкъщи изглежда топло и цветно, има купа с червени ябълки и някой пие чай (късно е за кафе)
за пръв път от толкова време - в стаята и сама и вскичко трябва да е наред, само че.. лампите светят, свети всичко, което може и ако на теб ти харесва, на мен не ми е уютно и те няма, за да знам, че после просто ще затворя очи и 'земята няма нищо общо с мен'
ще бъдем ли там на 27ми?
после искам да съм леката песен в главата
short on money,
but long on time
и изведнъж нещата са си на мястото и аз между тях
и не заспивам, когато слънцето изгрее, за да усещям как една ранна мисъл мързеливо се протяга в главата ми, а ... една ръка я гони и вместо нея, слага усмивки
обичам кафето си сутрешно
обаче е петък
петък е
i'm walking to the break of dawn
едно щракване време и следващият ден е като гръмотевица, светкавица, буря и никой не може да разчита на утре, а това така уморява, че гласът ми спада съвсем надолу и става дрезгаво цигарен, ама аз не съм пушила от векове и цигарите не намират мястото си в пръстие ми и искам да ти споделя това вътре в мен, да го излея, да го махна, да ти го покажа, защото то е хубаво и ново и никой не е бил там.
аз си го направих сама вчера или онзи ден, или не помня кога.. но го има и е важно
и о, по дяволите, по дяволите Ина не знам си коя и Остава и една страна с (не казвам буквата), и фотоапаратите и аз на снимките и снимките на мен, и сесията и сесиите и разните реферати (не знам защо забравям, не знам защо Фройд забравя, не знам защо ИЛ са толкова лесно подведими)и поправителните ви сесии по никое време, и гласа ти, и моя глас, и после онзи друг, и телефонните номера, и разбъркания словоред, и тъмния коридор, и всички ония разговори, които объркват малкото, което го имаше, после по дяволите малкото седмици, по дяволите, че изобщо се сети да мислиш за това
и по дяволите
по дяволите
ще останем поне още малко
добрият пастир на мислите ги прибра за дългия мрачен сън ...
позитивната ми песничка просто се стопи.