...

намерен е откраднат реферат по история на философията
само че не се търси той, а нещо съвсем друго
трябва да е много напрегнато и забързано сега, особено в университета, обаче сме свидетели на затишие пред буря и стара музика отпреди две три лета, когато почнах да се случвам
вечер по улиците срещам едни мои стари сенки с любимите въпроси, ама аз вече нямам отговор, пък и не го искам
има дни, когато съм все едно празна орехова черупка - толкова твърда и не знаеш какво е имало вътре... имам си един сън, в който сме всички и е истински почти колкото мен
и нали някой беше казал, че сънищата са другият истински свят
искам да нареждам редове от думи
искам да нямам дъждовни облаци в ума
искам да не знам за онова място
иии искам безтегловност
искам да стана кенгуру или да викам по покривите... едно име или повече.. да го извикам.. да го признаеш на изгрев слънце, в началото на новия ден и абсолютно в края на нощта, си е смело и все едно се плезиш на...
после искам музика
празната стая, когато се върна, ще е съвсем скучна
и изобщо имам си две Весели - едната си живее в София и се справя някак си, на моменти е съвсем разумна.. през повечето време - не, но знае къде е границата.
и не, тя не е голяма, просто е на друго място. времето тече различно. тя говори различно. тя има хубави очи, които обаче трябва да са зад обектива. точка. тя си е друга.
моята Весела от Бургас си е същата. стаята й е същата, пътищата, по които се прибира, хората, папките, които вече искат нови имена, стихчето на вратата, онова над леглото.. изобщо не е пораснала и си има доказателство за това, обаче няма да го казва.

равносметката..
красив ден..
заради първите ми ягоди и череши тази година
честито ново начало, ТиНеСи.