...

гледката от този прозорец е съвсем различна
не безлична, само малко много различна
днес в 19:43 небето е съвсем мъгливо, дъжделиво и цветовете са убито сиви.. все едно е късна есен и дните са мъничета, а вкъщи изглежда топло и цветно, има купа с червени ябълки и някой пие чай (късно е за кафе)
за пръв път от толкова време - в стаята и сама и вскичко трябва да е наред, само че.. лампите светят, свети всичко, което може и ако на теб ти харесва, на мен не ми е уютно и те няма, за да знам, че после просто ще затворя очи и 'земята няма нищо общо с мен'
ще бъдем ли там на 27ми?
после искам да съм леката песен в главата
short on money,
but long on time
и изведнъж нещата са си на мястото и аз между тях
и не заспивам, когато слънцето изгрее, за да усещям как една ранна мисъл мързеливо се протяга в главата ми, а ... една ръка я гони и вместо нея, слага усмивки
обичам кафето си сутрешно
обаче е петък
петък е
i'm walking to the break of dawn
едно щракване време и следващият ден е като гръмотевица, светкавица, буря и никой не може да разчита на утре, а това така уморява, че гласът ми спада съвсем надолу и става дрезгаво цигарен, ама аз не съм пушила от векове и цигарите не намират мястото си в пръстие ми и искам да ти споделя това вътре в мен, да го излея, да го махна, да ти го покажа, защото то е хубаво и ново и никой не е бил там.
аз си го направих сама вчера или онзи ден, или не помня кога.. но го има и е важно
и о, по дяволите, по дяволите Ина не знам си коя и Остава и една страна с (не казвам буквата), и фотоапаратите и аз на снимките и снимките на мен, и сесията и сесиите и разните реферати (не знам защо забравям, не знам защо Фройд забравя, не знам защо ИЛ са толкова лесно подведими)и поправителните ви сесии по никое време, и гласа ти, и моя глас, и после онзи друг, и телефонните номера, и разбъркания словоред, и тъмния коридор, и всички ония разговори, които объркват малкото, което го имаше, после по дяволите малкото седмици, по дяволите, че изобщо се сети да мислиш за това
и по дяволите
по дяволите
ще останем поне още малко
добрият пастир на мислите ги прибра за дългия мрачен сън ...
позитивната ми песничка просто се стопи.