ТиНеСи, безкрайна моя, писна ми да ме дърпаш за ръката и да ти следя музиката и това как гърмят колконите и няма хора, а само аз и ти и пускаме песни, които ти кънтят в главата, рикошират в стените и после пак при теб се връщат
ТиНеСи не ми го взимай този път, не искам да го давам и себе си да ти давам.. не искам и няма
и после ТиНеСи обратното броене започна.. една мисъл, две мисли, три мисли
земята няма нищо общо с мен и
"само с теб
ще вървя през мъгли
Като сън, в който съм аз
Ще изгоря
Невидимо
Във вечността
и после, ТиНеСи
Какво си ти?
Целуваш ме
Защо съм с теб?
Дори незнам защо отново съм тук
Забързан пулс
Целувам те
Стоп!"

и ТиНеСи.. дъхът му е в ръката ми и ей така го стискам и няма да го пусна
само с теб ще вървя...
едно две три
и съм на празен ход.. малка празна форма, на която могат много да дадат..
и изобщо ТиНеСи.. Остава, сещаш ли се, а?
аз съм важната спънка накрая
"земята няма нищо общо с мен"
нямам нищо общо с него, и със себе си.. може ли да си изляза от кожата?