...

ти си
тънък звук
в главата ми
и една малка сянка,
спряла в очите
ти се усмихваш
така че
небето почва да плаче
а аз не
попивам нито една сълза
защото
нямам сили
да спра пороя
и той тече ли
тече..
последната дума
се удави
и никой няма да я чуе
ти си
знак стоп
пред дъха ми
и аз спирам
а
'само с теб
ще вървя
през мъгли'
и не сън,
а дим е около мен
и в теб
изгубих се
в извивките на
усмивката ти
и
ръцете ти в джобовете
предизвикват
гласа ми
да викам
не стой сам
там
спри ми птиците
направи ми
хвърчило
да мина
през всичките ти болки
пусни ме после
по вятъра
но
не стой
с ръце в джобовете!
слушай
'само с теб
ще вървя
през мъгли'
аз съм нов завой
на пътя,
нова сянка,
спряла в очите ти!
аз съм
нов
обикновен
ден.


трябваше да минат дни, за да разбера, че е в главата ми
и трябваше да минат дни, за да кажеш, че не излиза от ума ти и трябваше да мине време, за да разбера
не говоря със себе си, а оборвам всяка твоя негативна мисъл и време има
с теб, но не без теб Остава се усещат перфектно и дните са и после нощите са дни, а нас ни няма
буря в небето е последната ми дума
черешови устни и онова тръпкавото усещане, че всичко е на ръба.. но пътищата се пресичат пак и отново.. може би.. и как така, тези последните последни са най- силни и важни и толкова отчайващо крайни, че в главата ти само това се върти и връщаш лентата назад, а след това бягаш като подгонен от бесни хали
и това глупаво време
върни ми го!