...

най- обичам да викам
рано сутрин,
когато още спиш
и сънищата са залепнали
по клепачите ти,
защото крадат от времето,
което трябва да е мое
----
тази година е едно дълго
бавно
безвремие,
в което дните са някакви
сенки
на нощите
и няма истинска луна в небето
няма мрак
или ъгли,
а всичко е притъпено
и издължено до невъзможност
тази година
е просто
едно побъркано
безвремие
----
най- обичам да викам,
когато си тръгваш,
защото
тогава не можеш да чуеш
и дума от онова,
което искам да
кажа
и тогава се чувствам най- сигурна
и защитена
от теб.
вече нямам себе си,
имам
мъгла в шепите
и те не побират
смеха в крайчеца на устните,
милата сянка в очите..
побират само мъглата
най- обичам да викам
в мъгливите дни,
когато си тръгваш
----
тази година
е затворена
за посещения.
по улиците й
се редят все познатите лице
в някаква нова роля,
която бавно
се протърква по краищата.
избледнява.
тази година избледнява
----
някакви хора
продължават да викат
'направете още място
за поредния пътник,
който е сбъркал малко посоката.'