...

далече, далече,
съвсем досами ръба на утрото
разцъфтяват цветята
по косата ти...
цветята на вчера -
'никога не съм те обичал '
пеят -
никога
никога.
толкова далече
проблясва утрото,
толкова бавно
се усеща
пулса му
под пръстите ми,
изтънява гласът му -
като дрипа
се разпилява по облаците
и пее
'никога не съм те обичал,
Никога'.
това е музика,
на която правя любов
и на нея
всички са в сърцето ми.
за три минути
целият свят ще побера в себе си.

тръгвай си после.

виждаш ли
как се разтварят
тия отровни цветя.
никога не съм те докосвал,
Никога
мразя нещата, които обичаш,
разтварям
дъха ти в шепите си.
понякога е толкова удобно да лъжа
малката болка
в ръцете ти,
че го правя с удоволствие
после си тръгвам,
ако не си тръгнеш ти.

прекалено късно
те порязах на ръба си
отивам си на части
всъщност -
първо избледняват
очите,
гласа,
аромата,
а после, докато
все още съм сянка в ума ти
ти пиша песен за забравяне
и понеже
никога не мога да изчезна целия
оставям цветя
в косите ти
никога не съм те обичал,
Никога
никога не съм те докосвал,
Никога
...
няма ли да разбереш най- накрая?

и пак
и ако ти кажа, че не съм като другите?
имам си нови обувЧици (точно така - умалително). смятам да ме водят на пътешествия, смятам да видят повече пътища, които искам аз да извървя
смятам да ги направя летни пътшественици в началото на есенно- зимния преход
смятам да правят впечатление
смятам да ме отведат на някъде
и после ще имам купища списъци с НЕнаправени неща
имам да вървя ужасно дълги дни до края на НЕзапочната седмица
имам да говоря английски
трябва да се усмихвам
имам войни да водя
имам си и един свят да продължа
после трябва да повярвам
но преди това да отгледам причината като своя
трябва да си върна червения чадър (шарено петно, докато е сиво)
и..
you know I'll be missing you

that's why i'm kissing you

никакви точки
само запетайки
понякога ми липсва смелост
понякога просто изобщо не искам
понякога пък просто ми липсваш.